Ямболията Динко Вълев сам залови нелегални мигранти преди доста години, а с това придоби и прякора „Ловецът на мигранти“. Срещите му с бежанци не са една и две. Подавал е и сигнали за групи, които е виждал, а случките му са все по границата с Турция. Ямболският бизнесмен обаче скоро пострада, след като стрелата на кран, опитващ се да репатрира обърнат тир, се е счупила и буквално паднала върху него. Вследствие на инцидента Динко претърпя няколко операции. Как се чувства и какво мисли за ситуацията по границата. Динко Вълев говори пред ФАКТИ.
– Динко, как гледаш на случилия се инцидент на границата, при който бе убит граничен полицай…
– Помниш ли как ме подиграваха преди години. И какво казвах тогава, че ще става по-зле, че един ден вече ще ни убиват. Е, стават ли нещата така, както казвах.
– Колко е тежко положението на границата. Скоро разхождал ли си се…
– Много е тежко. Просто медиите си затваряте очите.
– Граничното съоръжение в какво състояние е. Какво знаеш…
– Опитват се по някакъв начин да ги спрат, но там има много паплач, човек. Много народ напира. Хиляди влизат на ден.
– Как да се противопоставим?
– С много хора. Да се направи нещо като жива верига, това ни трябва. Това е оправията. Само че проблемът е, че мигрантите са повече от нас. След като имаме убит на границата, изтървано е положението.
– Защо стават толкова агресивни мигрантите. Как си го обясняваш…
– Нали виждаш, готови са на всичко. Стрелят. Колко трябва да си откачен, за да убиеш човек. Но щом си готов да стреляш…
– Скоро ходил ли си в този район. Преди обикаляше по границата…
– Не съм. Нямам време. А и съм болен малко. Нали претърпях инцидент скоро.
– Да, скоро пострада тежко при акция по изтегляне на аварирала цистерна в района на Девня. Беше в болница, операции… Как си?
– Вече съм по-добре, но с Божията помощ ще се оправим. И с твърдия ми характер, разбира се. При мен няма назад. За мен болка не съществува.