Десетки хиляди демонстрираха в Сеул срещу правителството на президента Юн Сук-йол. Това разбрах след пътуването си до южнокорейската столица. Бях там, за да отразя трагедията в квартал Итаеуон. Мемориалът до спирката на метрото, намиращ се недалеч от мястото, където загинаха 156 предимно млади хора, се е превърнал в място за траур. Посетителите полагат хризантеми – цветето, символизиращо траура в корейската култура. Монаси бият камбаните и пеят ритуални песни, за да помогнат на душите на загиналите да напуснат този свят. Протестите в страната вече имат различен характер. Скръбта се е превърнала в гняв.
Бездействието на полицията
Хората са ядосани, защото се разбра, че часове преди нещастието в полицията са получени обаждания, предупреждаващи за предстоящата трагедия. Подалите сигнали са звучали все по-отчаяно и отчаяно. Накрая един човек просто е крещял, че полицията трябва да се предислоцира и да се намеси в Итаеуон. Нищо обаче не последвало. Всички, от президента до по-долните властови нива, след това говореха за „инцидент“ – за да избегнат поемането на отговорност. За президента Юн Сук-йол случилото се представлява преломен момент. Още преди предотвратимото бедствие в Итаеуон рейтингът му вече се беше сринал заради провала на училищната реформа.
Той също така пое контрола над полицията, което припомни на много южнокорейци времената на военната диктатура. Юн Сук-йол се премести от президентския дворец „Синята къща“ – уж заради лошата енергия там. Сега той всекидневно се нуждае от многобройни униформени, които да гарантират сигурността му, тъй като му се налага да пътува между работното си място и дома. А се твърди, че за стоте хиляди посетители, празнували във фаталната нощ на Хелоуин, са били изпратени едва 58 полицаи.
Итаеуон – символ на космополитните млади
Затова демонстрантите днес смятат, че провалът в Итаеуон е престъпление срещу младото поколение. Но това не е първата подобна трагедия с млади хора: през 2014 г. около 300 ученици загинаха, след като лошо поддържан ферибот потъна на път за остров Чеджу. И тогава бяха нужни протести на ученици и родители, за да се накара правителството да предприеме действия. В крайна сметка фериботната компания бе принудена да плати обезщетение, а капитанът бе осъден на доживотен затвор.
Итаеуон символизира младото, космополитно поколение в Южна Корея. В квартала се срещат южнокорейци и чужденци, много от които англоговорящи, има и кухни от всички краища на света. Голяма част от този квартал на Сеул напомня на Берлин, моя втори дом в Германия.
Преди две години поредицата на Netflix „Itaewon Class“ популяризира оживения квартал пред световната публика. В него млад начинаещ готвач се опитва да се наложи с новия си ресторант срещу стария №1 в Итаеуон. Сериалът показа, че млади и стари, модерност и традиции никак не се погаждат в Южна Корея.
Изправени на позорния стълб
Много млади южнокорейци се страхуват, че възрастните съзират причината за трагедията именно в младите хора, събрали се да се забавляват без задръжки. Гледна точка, която не е справедлива нито към жертвите, нито към самия квартал.
Можем да пожелаем на гневните демонстранти в Сеул техният свещен гняв да задвижи и да промени нещо в Южна Корея. Защото 156 души загубиха живота си без причина и без смисъл. След това възрастните не могат просто да се върнат към обичайната работа, такава каквато винаги е била тя. Жертването на пешки – двамата полицаи, уволнени след трагичната нощ – няма да е достатъчно, за да се възстанови равновесието в света. Без него, както твърдят будистки монаси от Итаеуон, мъртвите не могат да напуснат този свят умиротворени.
* Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения „Карнеги“ и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.