Граничният полицай Петър Бъчваров беше застрелян в главата в понеделник (7 ноември) вечерта от група мигранти до елховското село Голям Дервент, след като се натъкнал на тях, докато опитват да преминат оградата на границата с Турция. След инцидента мигрантите са успели да се придвижат към вътрешността на Турция. Какви проблеми в МВР се крият зад това… Пред ФАКТИ говори Валентин Попов, председател на Синдикалната федерация на МВР.
– Г-н Попов, станахме свидетели на поредния неприятен инцидент с български полицай, които се случи на границата. Загина вашият колега Петър Бъчваров. Колко често колегите ви се сблъскват по границата със сериозна опасност…
– Бог да го прости, колегата. Съболезнования на семейството. Но в случая се страхувам, че трябва да поставим ударението върху думата – поредния. За съжаление трябва да го кажем това точно. През 2010-а в зоната на граничен контрол на „Капитан Андреево“ бе убит граничен полицай от автомобил, който се движеше без светлини и с висока скорост. През 2013-а загина граничен полицай, след като в автомобила му се вряза с висока скорост полски камион. През 2014-а, близо до село Горно Ябълково край границата с Турция, при пътен инцидент загина граничен полицай. През 2015 година на магистрала „Тракия“ по време на връщане от командировка от турската граница при пътен инцидент загинаха двама гранични полицаи. Ето, сега това е поредният случай със загинал граничен полицай.
– В случая той е бил на браздата, за да изпълнява своите задължения както всеки един ден…
– Същото можем да кажем и за останалите колеги, за които говорих. Вечна им памет.
Сега случаят обаче е повече или по-малко безпрецедентен, защото колегата е убит със стрелба от съседна територия.
Ясно е, че няма начин до нула да се намали рискът от инциденти в работата ни като полицаи – било то от гранична полиция, от пожарникари или от редови полицаи, но това е част от нашия живот. Въпросът е в това държавата да направи така, че тези рискове да бъдат сведени до някакъв минимум. По въпроса, за жалост, се прави твърде малко.
– Защо само след инцидент говорим, че нямаме жилетки, че нямаме термовизьори, че комуникацията между патрулите е лоша, че се губи обхват и т.н. …
– След инцидент темата МВР става фокус, но има и хора – поне някой от нас, които говорят това доста често. Помните ли 2015 година, когато направихме един протест пред парламента и направихме един „заслон“ на жълтите павета, за да покажем при какви условия работят нашите гранични колеги. И можем да кажем, че тогава нещо се направи.
Вижте, за тези проблеми се говори отдавна, но въпросът е чува ли се и какво се прави.
Ние проспахме 10 години, визирам като държава, от кризата и миграционния натиск върху южната ни граница, че и донякъде по западната. Кризата започна през 2012 година. През това време в България са управлявали точно 10 правителства – пет редовни и пет служебни. Това, което в момента управлява страната, е 11-ото правителство.
Нито едно от тези 10 правителства не успя да проумее какво говорим и не взе абсолютно никакви мерки, свързани с този миграционен натиск.
Кризата по границата не може да се реши само със служители – били те на гранична полиция, били командировани от други части на страната, било със служители от други структури на Министерство на вътрешните работи, било там с присъствието на военнослужещи от Българската армия. Всички тези командировки мога да бъдат едно временно решение, което да свърши някаква работа, да запуши някаква дупка, докато бъдат увеличени щатовете и докато бъдат назначени служители. Но тези служители трябва да минат през съответната подготовка и после да бъдат изпратени в застрашените участници по държавната граница. Това е истината по този въпрос, а не бе направено абсолютно нищо през тези 10 години. Сега за първи път от дълго време чуваме МВР да говори, че ще има увлечение на щата на гранична полиция. В пълен противовес на това през 2015 година,
когато имаше пик на мигрантския натиск, имаше съкращения на свободни щатове в МВР.
Вярно е, че голяма част от тях бяха в най-ниските нива в системата, но в това число бяха съкратени и щатове от гранична полиция. Ясно е, че хората категорично не са достатъчно, за да работят на ниво. Трудно се решава проблемът и то по две причини. Може да вземете най-добрия районен инспектор в София, може да вземете най-добрия пътен полицай и когато ги изпратите по баирите на Странджа, в гората, когато им възложите да се занимават с дейност, която им е непозната, какво правим. Че така се рискува практически и животът им.
– Колко се чувстват подготвения колегите ви, които пазят границата?
– Някой са по-подготвени, други не толкова. Как да се чувства подготвен човек, след като за първи път стъпва на това място и досега се е занимавал с абсолютно различна специфична полицейска работа. В МВР работят и пожарникари… Как смятате, че ще се чувства един пожарникар, ако бъде пратен на границата?
– А има ли пожарникари, изпратени на границата?
– Слава Богу няма. В момента още не ги закачат.
– А през каква подготовка минават тези, които биват командировани на границата?
– Ако говорим за подготовка на служителите в МВР по принцип, ще кажем, че при започване на работа, говоря за тези, които имат полицейски правомощия, първоначалната им подготовка, която им дава най-общо някой знания и умения, които ще им бъдат необходими по-нататък, е в рамките на 6, 9 месеца или година. Вижте, работата в полицията не може да се базира само на първоначална подготовка. Полицаи се става на база тази подготовка, но с едно продължаващо обучение по време на работата.
– Имате ли информация как се чувстват сега колегите ви, които са служили заедно със загиналия. Имаме стрелба на границата, а те трябва да работят, да си правят обходите…
– Вижте, и тези, които не сме на границата, също преживяхме шок, защото това е едно жестоко престъпление срещу нашия колега.
Да се открие стрелба е крайна мярка.
Никога не знае човек какво може да очаква. Смея да твърдя, че повечето от нас психически са подготвени. Дали са подготвени и професионално? Това вече е малко по-различна тема.
– А колко са подготвени колегите ви да извадят и използват оръжие?
– Това е много интересен въпрос, който се дискутира напоследък и от хора, които разбират проблематиката. Употребата на оръжие е ясно регламентирана в Закона за МВР. Регламентирани са ситуациите, при които служител може да използва оръжие, както и тези ситуации, при които е длъжен да използва оръжие. Интересно е, че в един момент, някъде преди 7 години, в Закона за МВР беше въведено едно допълнително определение за това каква трябва да е ситуацията, за да се използва оръжие.
Там се казва, че това трябва да става при наличието на абсолютна необходимост.
Сега ще си позволя да цитирам, може и не буквално, а по смисъл, адвокат Емануил Йорданов, който каза, че по принцип не е фен на вкарването на прилагателни в законите. И е абсолютно прав. Законът трябва да е написан достатъчно ясно, конкретно и категорично. И понеже не е така, това допълнително утежнява вземането на решение от страна на колега дали да използва оръжие, или не. Нещо друго, което също въздейства донякъде като спиращ механизъм, е това, че след употреба на оръжие от страна на полицай се вдига медиен шум преди още да я изяснено при какви обстоятелства е използвано оръжието, спазени ли са законовите изисквания, необходимо ли е било и т.н. След това започват проверки, обяснения, писане… Често започват и съдебни дела. Давам ви пример. Колега, който използва оръжие, за да се защити срещу нападнал го с брадва, след това дълго време беше влачен по съдилища. Говоря за един инцидент, който стана в района на Разлог и Банско. И още нещо важно.
Освен всички кризи, в които е затънало МВР до шия, има и още една криза – тя е особено жестока. Криза на доверието!?
Ние вече не вярваме на политиците, не вярваме много често дори на някой от професионалното ръководство на МВР. От своя страна професионалното ръководство в МВР пък в много случаи не вярва тези, които ръководи. И пак ще кажа – всички пък заедно не вярваме на политиците. Кризата на доверието в МВР е жестока.
– Как полицаите преодолявате психологическата граница за употребата на оръжие?
– Имаме подготовка.
– А колко е готов служителят на реда да използва оръжие…
– Вече споменах първоначалното обучение. Споменахме и обучението, което продължава по време на службата. Но ако излезете на улицата и питате първия срещнат в униформа колега кога за последно е стрелял с дългоцевно оръжие с чисто учебна цел, защото доколкото се твърди на границата е стреляно с дългоцевно оръжие, ще получите отговори, които ще ви шокират.
Българската полиция категорично стреля много малко.
Имаме стрелба като част от обучението. Но стрелбата е и умение, което изисква лични качества, изисква да го поддържаш. Трябва да знаеш как ти стреля пистолетът. Това не е като карането на колело… Когато в период от време не го упражняваш това умение, започваш да губиш качество.
– Колко пъти стреляте в месеца?
– Твърде малко.
– Колко малко…
– Ако масовият полицай стреля веднъж месечно два пълнителя, това е доста добър случай. Но нека си поговорим и с какво стреляме?
– С пистолети „Макаров“…
– А коя година „Макаров“ влизане въоръжение…
– Вие ще кажете…
– 1948 година. Това е офицерско оръжие, но армейско оръжие, а не полицейско. „Макаров“ е замислен като армейски пистолет и като такъв е направен. Той е образец от средата на миналия век. Днес със сигурност има и „Маузер“-и, които стрелят добре, и т.н. Но не можем и да ги сравняваме със съвременните образци. И като си говорим за оборудване. Колко колеги имат т.н. „тийзери“ с електрошок? Аз познавам колеги, които са ги виждали и са ги пипали, а някой даже са минали и обучение. Но колко се ползват…
– Вие кажете…
– Имаше само за целите на обучението, а сега не знам дали има…