„Има много голям набор от лекарствени продукти, които липсват, за които се казва, че има наличности, но ако решим да ги поръчаме за конкретен пациент, се оказва, че ги няма за нас. От години съществува практика складовете да задържат количества, които да могат да реекспортират, или да предоставят на аптеки, които са обвързани с тях. Така пазарът се изкривява, но и допълнително се ограничава достъпа на всеки гражданин до лечение“.
Това каза пред БНР Антон Вълев, магистър фармацевт, председател на Националната аптечна камара.
И допълни, че държавата може да вземе много мерки:
„Първо, трябва да се напише лекарствена политика. Второ, държавата може да се откаже да взема 20% върху всички лекарства. Има много държави с преференциално ДДС или такива с данък 0. Държавата може да състави списък на лекарства, които да не се разрешават за износ – независимо дали ще изчезнат, или не. В България продължава да съществува понятието „предписване на лекарствени продукти по търговски наименования“. В повечето европейски държави това се счита за корупционна практика“, допълни Вълев в предаването „Нещо повече“.