Българските институции, в частност съдът, отдавна страдат от липса на авторитет. И това е резултат от недобрата работа на тези институции. Те са овладени от задкулисни играчи, от некадърни ръководители, от некадърни членове на съответните органи. Следователно нямаме респект към актовете, постановявани от институциите и в случая от Съда. На втори план обаче трябва да бъде казано, че гражданите, така и политиците, могат да отправят критики. Тези критики е добре, особено когато са от държавни служители, да не надхвърлят определен стандарт, а именно да не уронват доброто име и престиж на конкретния съдия. Така коментира в студиото на ФАКТИ ситуацията със спирането на новите ръководства на Българска банка за развитие (ББР) и „Автомагистрали“ ЕАД от страна на съда Методи Лалов, бивш съдия, настоящ общински съветник и кандидат за народен представител от Демократична България/25 МИР.
„Персонализирането също е допустимо, но лошо е, когато държавните институции спорят един с друг през медиите. То обаче е естествен резултат от това, което обясних. Ако има нарушение на закона от конкретен съдия, това трябва да бъде проверено от по-горна инстанция. Ако има проблем с разпределението на делата, това трябва да бъде проверено от ВСС и съответно, ако има нарушение, отговорните лица да понесат своята вина. Стигна се до там във всяко действие на съда да се съмняваме, много често, за съжаление, обосновано.
Но не бива Изпълнителната власт да очаква, че може за секунди да извърши някакво действие и съдът безропотно да утвърждава всяко решение. Като цяло одобрявам действията на министър Петков, но като, че ли тук прехвърли определена мяра. Няма съмнение, че действията на Петков ББР да стане както е по закон и устав банка на средния и дребен бизнес са правилник. Ясно е, че хората, които преди това са работили там и са раздали близо 1 млрд. лева на само 8 фирми, свързани с Пеевски, и дори да не бяха свързани с него, на няколко фирми, без да отговарят на изискванията на закона, очевидно са действали неправомерно.
Ясно е, че реакция спрямо тези хора, взимали десетки хиляди месечно, трябва да има. Ясно е, че уволненията на тези членове на управителния съвет са правилни. Нетърпението да бъдат сменени с други хора и това да стане за седмица-две, като че ли е малко прибързано. Ще се случи това, има законови процедури, следва да бъдат изпълнени. Ако законовите процедури не отговарят на обществения интерес, когато има НС, ще може да бъдат подобрени правилата. Докато правилата са такива и един съдия има право на свое вътрешно убеждение да реши делото по определен начин, трябва да се съобразяваме с това. Ако има конкретни данни, че съдията Вранеску е извършила престъпление, трябва да бъдат изнесени. Това, че нейното мнение не се споделя от министъра или друг, не означава, че това не е просто правна позиция“, коментира бившият председател на Софийски районен съд (СРС).
„Време е след щетите, които нанесоха Цветанов, Борисов, управлението на Борисов, на съда и неговия авторитет, да започнем да връщаме доверието в съда. Това ще стане чрез много работа, чрез реформа.
Първото нещо е съдът да бъде независим от прокуратурата. Такова нещо в момента няма. Висшият съдебен съвет (ВСС) е общ за прокурори и следователи, макар и разделен на две колегии. Той се доминира от прокуратурата, от гл. прокурор, който от своя страна е безконтролен и безотчетен. Този човек може да подчини всеки един друг съдия, прокурор или дори политик в тази държава, т.к. има власт да му повдигне обвинение, да го изпрати в ареста включително. Това е първата стъпка – разделянето на съда от прокуратурата.
За да имаме добре действаща съдебна система, трябва да имаме отчетен и отговорен гл. прокурор, който изпълнява наказателната политика на държавата. За да правят това, гл. прокурор и прокуратурата не могат да запазят сегашния си статут. Те трябва да бъдат поставени под обществен контрол. Предлагаме гл. прокурор да бъде избиран от НС, да бъде поставен под отчет на депутатите, да бъде образувано срещу него дисциплинарно дело, когато има повод. Съдебната система да е самостоятелна, ВСС – само за съдиите, двамата председатели на съдилища, избирани от общите събрания на съдиите във Върховните съдилища; освобождавани по предложение на ВСС, от Конституционния съд (КС) – промяна, която е значителна във функционирането на съдебната система.
Реформата ще бъде дълга и тежка. Съдебната система е пълна с хора, които не са на мястото си, не работят добре, не са ефективни, зависими са. Те обаче са вътре и трябва да намерим механизми, чрез които да ги освобождаваме – бързо, тези, които не могат да работят, а кариерно да се растат само тези, които са почтени и компетентни. Сега нито атестационните процедури работят добре, нито имаме адекватен контрол на съдиите от гледна точка на атестацията, нито имаме бързо и електронно правосъдие. Правосъдието ни е от миналия век – бавно и неефективно. Има изключителни дисбаланси – твърде натоварен СРС, не толкова Градски, но също, и съдилища из страната, чието съществуване наистина е под въпрос – ненатоварени, взимат заплати, работят малко. Най-тежките промени ще изискват поне 1 година, стига да име политически воля и такава да е структурата на парламента и политическото представителство, че да има консенсус по основните въпроси.
Целия разговор с Методи Лалов гледайте във видеото: