Продължение…
– И да разширим малко темата. Обяснете какво представлява Националният антираков план 2021 – 2030 г.?
– Националния план, или по-скоро в случая говорим за Европейския противораков план, е едно усещане, че болестите на съдовете – мозъчната и сърдечно-съдовата болест, инфаркт, инсулт, се изравниха с раковите заболявания.
В следващите 5, 10, 15 години се очаква смъртта от рак да започне да доминира над съдовата смърт в Европа изобщо.
Друг сигнал сега беше Ковид епидемията, която даде възможност, когато има една ясна и ярка причина пред нас, визирам заболяването, да се създадат ваксини. Да се създаде глобална организация, за да се справим с нещо, което ни се случва сега. При рака, защото там също имаме фантастични успехи с различни лекарства, различни методи, с нови технологии, с нов вид операции, с лъчева терапия, с имунологични терапии, нещата не се развиват толкова бързо. Просто сега се видя – когато има един стимул, защото при Ковид имаше до голяма степен и икономически стимул да се търси разрешение, защото се затваряха бизнеси и икономики, изведнъж фармацевтите насочиха усилия, но получиха и пари. Когато Ковид удари икономически сектори, държавите и политиците по-бързо прозряха какво трябва да се направи. И в крайна сметка всички тези усилия дадоха резултат, защото се създадоха ваксини.
При рака има какво още да се желае при темповете на развитие на лечението.
При Плана за контрол върху рака това означава заболяването да се диагностицира навреме, да има скринингови програми, да имаме иновативно лечение, за да имаме добро качество на живот. Това са четирите части на Плана, за които ще говоря малко по-подробно. Европейският противораков план, който без особени адаптации трябва да влезе във всяка една страна-членка, обединява усилията на това ракът да бъде овладян като заболяване и увеличението в следващите години на този тип заболявания да се контролира. И най-вече да се контролира преживаемостта на пациентите
– Къде се нарежда България в цялата тази европейска схема на Плана?
– Планът бе обявен през февруари месец на миналата година на всички страни-членки. Голяма част от страните, особено в нашия регион, са в едно неравностойно положение. Не толкова като апаратурно обезпечаване, колкото като организация, като структуриране, като законодателство.
– Нека да разгледаме и четирите части на Плана…
– Първата част е превенцията. Тя има едно единствено значение – предпазване. Много често се бърка с ранна диагностика, с профилактика, със скрининг, но то не означава нито едно от тези неща. Превенцията е как да не се разболяваме от рак. Тоест, как да намалим вредностите в околната среда, в храната, в цигарите, как да имаме ваксинационна адекватна кампания за Хепатит В, примерно. Тази ваксина е задължителна при децата, но
антиваксарските настроения по време на Ковид намалиха с около 24% броя на децата ваксинирани за Хепатит В.
И това е така, защото техните родители бяха повлияни от антиваксърските настроения. Как ни предпазват противохепатитните ваксини – пречат на болестта да се развива с годините. При това заболяване има трансформация на черния дроб, често пъти дори с цероза и на тази база се развива чернодробния рак. Друго нещо, което може да предпази хората от рак, е ваксинацията срещу човешкия папилома вирус. При жените ваксината пази от рак на маточната шийка. Пази мъжете от рак на пениса, от рак на главата и шията, от рак на ларингса, на гълтача, на горните дихателни пътища, на устната кухина. Това са много трудни за лечение видове рак. Тяхното лечение, само по себе си, е доста трудно за лекаря, но е трудно и за пациента, защото се променя анатомията в устната кухина, пречи се на храненето, на говоренето, на социалното функциониране. И в цялата работа има едни неща, които на българина му звучат доста декларативно – че не трябва да има наднормено тегло, че трябва повече движение, да намали цигарите и алкохола, говорим все за доказаните вредности. У нас има и друг проблем.
А именно, че все още се намират плоскости, направени от азбест.
И това е основно по малките населени места. А е доказано, че азбестът е пряко свързан с развитието на рак на белия дроб и то на някой от неговите много тежки форми.
Втората част на Плана е скринингът. Скринингът, ако трябва да използвам българската дума тя е пресяване, означава на определени групи от населението – на жените между 49 и 69 години, да се прави преглед за рак на млечната жлеза. В същия възрастов диапазон да се прави преглед за рак на маточната шийка. За мъжете в този диапазон – за рак на простатата. Тоест, от всички ракови заболявания тези, за които може да направим скрининг, са просто няколко. Иначе, да, човек може да ходи 1000 пъти на лекар, да дава 8000 пъти кръв… И какво от това. Когато вече настъпи отклонение в кръвната картина, това означава, че от развитието на рака е минал много голям период от време.
По кръвната картина не може да се гадае за рак.
Никой и не информира хората, че като са дали кръвна картина, не са си направили преглед за рак. Това, което реално може да се прегледа, това което може да влезе в скрининг, е само ракът на млечната жлеза, на простатата, рак на маточната шийка. Сега Европейският противораков план се опитва да вкара в програмата и рака на белия дроб, но само при фамилно обременени и застрашени пациенти. Прегледът е с нискодозови скенери, които се правят на определен интервал от време. Другата голяма насока, към която Европа гледа, е ракът на дебелото черво. При високорискови пациенти се прави колоноскопия. При останалите, примерно 196 вида рак, нищо не подлежи на скрининг. Просто няма такъв скрининг, не съществува. И трябва ясно да се каже – след като от тези 200 вида рак ние може на 4,5 вида да хванем нещата рано и да имаме голям успех в лечението, наистина е огромно престъпление, ако това не се прави.
Много е правилен въпросът ние къде сме? Програмата за противодействие на рак на маточната шийка в скандинавските страни съществува от 40 години. Ние нямаме нито един вид скрининг въпреки всичките неуспешни и, бих казал, аматьорски опити да се направят определени групи, да има кампанийност, някоя администрация да се похвали „… ето ние слагаме началото“.
У нас нито има начало, нито има група.
Скринингът е национална политика, която обхваща всички индивиди в този възрастов диапазон за съответната болест, която се търси. Болестта се търси по определен начин, а не по избран от пациента или от лекар. Трябва да се минат определени прегледи и т.н. Това е скрининг. Всичко друго са абсолютни преразкази по картинка, аматьорски движения, които даже бих казал, че са вредни в някаква степен.
Третата част от Плана е иновативната диагностика и лечение. Не случайно двете неща са сложени заедно. Ако няма иновативна, съвременна и модерна техника, няма как да има и иновативно лечение. Съвременните и най-модерни лечения в онкологията – това са биологичните терапии, а те изискват и иновативна диагностика с биомаркери. Тоест, търси се такова профилиране на индивидуалния тумор, което да покаже на какви биологични терапии той би се поддал. Това става при напълно индивидуална селекция.
– И стигаме до четвъртата част на Плана, която разглежда качеството на живот….
– Говорим за качеството на живот на тези, които провеждат лечение, на всичките мерки, насочени против гадене, повръщане, свързани с храносмилателния тракт. Хората, които са преминали през успешно онкологично лечение, изискват много специфични грижи, защото те имат промени в тялото, които са следствие на нарушената анатомия от операция, от лъчелечение, от прекарана химиотерапия. И не на последно място ще говоря за една определена група хора. В България има една група хора, която все едно не съществува – на умиращите болни. Това са тези, които не успяват да се преборят с болестта. Те са се борили дълги години с нея, но, за съжаление, са в края на своя живот.
За качеството на живот при тях няма абсолютно някакъв план, няма документ, няма основа, на която на тези хора да може в нашата страна да им се помогне.
Те не съществуват в нашето здравеопазването, няма клинични пътеки за тях, няма средства, няма финансиране. Сега Европа казва, че членовете на семейства на хора, болни от рак, също страдат. Когато един член на семейството лежи болен от рак, другите около него са не по-малко страдащи, защото за този човек те трябва да се грижат, трябва да осигурят допълнително доходи, трябва допълнително да се вземат мерки. И сега Европа вижда и необходимостта те да бъдат стимулирани по някакъв начин. Не само да се отделят средства за така наречената палиативна и симптоматична терапия, лечение което е свързано с качество на живот, с борба с болката, с храненето на тези отиващи си болни, но и с подпомагането на техните близки, които са също не по-малко малко привлечени в грижата.
– Как българия може да се възползва от този План?
– Това са четирите стълба на Плана и ние положихме колосални усилия от Българското онкологично научно дружество, а към нас се присъединиха още 28 организации, този основен документ да бъде изработен. Той предстои другата седмица да бъде внесен за гласуване в Министерски съвет. Тази досегашна активна работа на толкова много обекти, включително и работна група към Министерството на здравеопазването, завърши с изработванеот на този стратегически документ. Сега предстои той да бъде „облечен“ с финансовите ресурси, които Европа ни предлага. И само Министерството на здравеопазването и Министерски съвет могат да направят така, че ние да участваме в този План. Трябва в срокове, а те не са много големи, защото говорим за края на 2023 година – визирам програмите за рак на простатата и за рак на маточната шийка, да бъдат стартирани. Ако ние не можем да се подготвим, Европа е планирала ресурс от 4 милиарда евро за присъединяване към тази ранна диагностика и скрининг. Трябва да бъде отправено това като искане от Министерски съвет към Европейския комисар по здравеопазването, за да се задвижат съответните механизми. Просто трябва да сме по-активни.
––––––––––––––––––––
Кой е той
Проф. д-р Асен Дудов има две висши образования: хуманна медицина с квалификационната степен „магистър“ и икономика с квалификационната степен „магистър“ по специалността „здравен мениджмънт“ от УНСС. Придобива три клинични специалности: вътрешни болести (1998 г.), онкология (2001 г.) и клинична фармакология (2004 г). Придобива образователна и научна степен „доктор“ през 2003 година по научната специалност „фармакология“. Избран е за старши-научен сътрудник втора степен (2004 г.) по научната специалност „Фармакология“. В периода 1989 – 2011 изпълнява длъжността медицински онколог (химиотерапевт) към Национален онкологичен център – МА и Столичен онкологичен диспансер, като последователно заема следните длъжности – лекар-ординатор, завеждащ отделение по химиотерапия, директор на лечебното заведение, доцент. От 2011 г. до 2015 г. е началник на Клиниката по Медицинска онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Избран за професор през 2011 година. От 2015 г. е медицински директор и началник на Клиниката по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. От 2007 г. до 2019 г. е национален консултант по медицинска онкология. От 2016 г. до 2017 г. е председател на Комисията за оценка на здравните технологии към Министерство на здравеопазването. Председател е на Българско онкологично научно дружество (БОНД).