Виталий Портников: Крим и изнудване с глад
Руският президент Владимир Путин изглежда отново се опитва да използва Крим като инструмент за изнудване с глад. От почти първите дни на войната на Русия срещу Украйна, Кремъл съдейства за организирането на изкуствен глад в страните от глобалния юг като ефективен инструмент за борба със Запада, за да принуди, сигурен съм, страните от Европа да се откажат от подкрепата за Украйна. В крайна сметка гладът е не само смърт на милиони хора, но и бягство на милиони хора. Това е глобална миграционна криза. И е напълно вероятно Кремъл да има нужда от именно такава криза.
Руският президент беше принуден да се съгласи на „зърнената сделка“, струва ми се, съвсем не защото се е отказал от тези планове. А защото се страхуваше, че демонстративното организиране на глад може да доведе до загуба на лоялност в африканските страни – в крайна сметка много от лидерите на тези страни все още се опитват да поддържат добри отношения с Москва. Кремъл обаче едва ли не от първия ден след подписването на споразумението изглежда търси начин да се откаже от него и да прехвърли отговорността върху Украйна.
Когато се случи пожарът на Керченския мост, поводът, изглежда, беше намерен. Владимир Путин говори за това, че един от зърновозите, участващи в износа на украинското зърно, е участвал в транспортирането на експлозивите, използвани за взривяването на моста. И че ако тази версия се потвърди, Русия ще се откаже да участва в зърненото споразумение. Но необходимият превозвач на зърно, изглежда, така и не беше намерен – руският президент никога повече не спомена тази фантастична версия.
Но Кремъл се върна към отказа да участва в зърнената сделка след възможната атака срещу корабите на руския Черноморски флот в залива на окупирания украински Севастопол. Отново Крим и отново „удобен“ повод! Отначало Москва започна да говори за това, че безпилотните самолети, участвали в атаката, са изстреляни от зърновоз. След това, когато разбраха, че отново ще трябва да търсят зърновоз, тази поредна фантастична версия беше изоставена. Сега Путин, на пресконференцията си след срещата на върха на лидерите на Русия, Армения и Азербайджан, вече говори за дронове, които са били по маршрута на зърнения коридор – и точно това обяснява решението му да спре участието си в зърнената сделка .
Сигурен съм, че Путин не може да докаже и тази версия, но сигурно си мисли, че най-после е успял да прехвърли отговорността върху Украйна. От турския президент Реджеп Тайип Ердоган Путин иска разследване на случилото се в Крим и твърди, че без такова разследване няма да се върне към споразуменията. Путин очаква „гаранции за сигурност“ от Украйна, с други думи, всички възможни военни действия в Крим и, вероятно, в южната част на Украйна като цяло, сега ще бъдат свързани от руския президент със зърнените споразумения.
Но съм сигурен, че Путин няма да успее да излъже никого. Само себе си. Още в първите месеци на войната на Русия срещу Украйна авторитетни африкански политици – бившият президент на Нигерия Олусегун Обасанджо и бившият президент на Либерия, нобеловата лауреатка Елен Джонсън-Сърлийф говориха за африканските жертви на руската война. Руската, забележете, не украинската.
Елитите в страните от глобалния юг добре знаят кой започна войната. Да, те не искат да се карат с Русия – и това беше демонстрирано от неотдавнашното посещение в Москва и Киев на президента на Гвинея-Бисау Умару Шисоку Ембало. Но те не искат сънародниците им да умират от глад и да решат да се разбунтуват, което може да доведе до дестабилизиране на много режими, лоялни към Кремъл.
Затова смятам, че руският президент ще трябва да се замисли още не веднъж кое е по-важно за него – опитът да организира нова голяма миграционна криза или наистина глобална изолация.
Източник: krymr com
Бесарабски фронт