В бъдеще не е изключено в Израел да се стигне до сблъсък на два лагера; в една и съща държава да има две общества: едно либерално и едно националистическо. Едно – отворено и толерантно, и друго, което не иска да приеме никоя друга идентичност освен еврейската. Тази тенденция си пролича още по време на предизборната борба, а неокончателните резултати от изборите само потвърждават задълбочаващото се отчуждение между двата блока в еврейското общество.
Задълбочаване на разцеплението
„Социологическите проучвания показват, че поне десет процента от израелците са гласували за партия, която иска да покаже среден пръст на 20 процента от нашите съграждани, израелските араби“ – с тези думи Гил Трой, коментатор на вестник „Джерузалем Пост“, описва това, пред което е изправена страната: по-нататъшно задълбочаване на разцеплението в тази и без това разделена страна. Защото определяната от политическите наблюдатели като дясноекстремистка и религиозно-ционистка партия на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир най-вероятно ще продължи твърдия си курс, с който после ще трябва да се съобразява и бъдещият премиер Бенямин Нетаняху.
Външнополитическо напрежение
Вътрешнополитическото разделение се задълбочава в момент, в който Израел и във външнополитически план се намира в напрегната и обезпокоителна ситуация. Отношенията поне с част от съседните страни изглежда остават сложни. Подписаните преди две години споразумения с някои държави – ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко – донесоха известно политическо успокоение и могат да допринесат за постепенната нормализация на външнополитическите отношения. Иран обаче продължава да говори за унищожаването на Израел, инвестирайки огромни военни средства в тази своя закана. Възприеманата често като „маша“ на Иран либийска групировка Хизбула също представлява сериозна заплаха с разположените от нея огромен брой ракети по северната граница на Израел.
Изместване на политическата линия?
Освен това непредвидими остават ислямистката организация Хамас и в още по-голяма степен – „Палестинският ислямски джихад“ (ПИД) в ивицата Газа. Бъдещият диалог между едно насочващо се силно надясно израелско правителство и палестинците, независимо дали радикални или умерени, би бил много по-сложен. Твърдото ядро на радикалните заселници само ще засили настояванията си за разширяване на израелските селища. Може да се предположи, че Смотрич и Бен-Гвир ще се възползват от тези призиви. А могат да бъдат възкресени и настояванията за анексия на окупираните палестински земи. Политологът Нир Зилбер допуска, че двамата могат да изместят политическата линия към нов радикализъм. И да гледат на Израел не само като на еврейска, а и като на религиозна държава. Всичко това ще постави еврейското общество пред опасно изпитание.
Цената ще платят умерените сили
Бенямин Нетаняху, срещу когото в момента се водят множество съдебни дела, засега като че ли не се впечатлява особено от тази тенденция. Но ако отново стане премиер, постът ще го предпази от съдебно преследване. В името на тази цел съюзът с ултрадесните изобщо не изглежда невъзможен. А цената ще бъде платена от умерените сили – от израелска и от палестинска страна, както и от еврейското общество като цяло, чието разделение се задълбочава все повече.
Автор: Керстен Книп