Питали ли сте се някога – защо футболните клубове харчат толкова много пари за играчи и толкова малко за треньори? Ние определено сме заинтригувани от тази разлика, защото, както повече футболни специалисти, смятаме, че наставникът е най-важният човек в отборните дисциплини, каквато е и любимата ни игра. The Athletic е потърсил мнението на далеч по-запознати със случая експерти, за да хвърлят малко светлина върху темата.
Саша Рязанцев е бивш финансов и комерсиален директор в елитния английски тим Евертън. Той обяснява, защо клубовете имат различни стандарти по отношение на откупните клаузи, които налагат за своите мениджъри и своите играчи.
„Клубовете обичат да имат откупни клаузи за мениджърите, но в същото време всеки мениджър или агент с висока самооценка би настоявал за реципрочна клауза, ако клубът реши да прибегне до уволнение“, разказва Рязанцев.
„Причината е, че вероятността треньорът да бъде уволнен е по-голяма, отколкото да си тръгне сам, и затова винаги се работи за по-ниска разтрогваща клауза. Понякога тази сума е фиксирана в договора, а друг път е плод на преговори. Ако случаят е такъв, тогава мениджърът би искал да има добра компенсация“, допълва финансовият експерт.
Той обяснява още, че сумата често е обвързана с продължителността на договора. Именно по тази причина треньорите рядко получават дългосрочни предложения, за да може в кризисна ситуация да бъде по-безболезнена раздялата с него.
Извън чисто личните договорки трябва да се вземе предвид и регулацията, която налага УЕФА в европейския клубен футбол. От една страна футболистите подлежат на задължителна регистрация два пъти годишно в строго определен период, известен като трансферен прозорец. За наставниците не важи подобно условие и по тази причина виждаме най-често да се правят промени в средата на сезона, когато вятърът започне да духа в неправилна посока.
„Когато привличат мениджър, шансовете някой друг клуб да дойде и да ти го отмъкне, са много по-малки, отколкото за някой футболист, например“, продължава с коментара си Саша Рязанцев. „Ако даден новопристигнал игра не оправдае очакванията, може да бъде продаден, макар и с известна загуба на инвестицията. Парите за мениджъра обаче рядко се възвръщат“.
Друг важен аспект е свързан и с времето, за което можеш да използваш треньора и футболиста в най-добрата им форма. Бившият шеф на Евертън подчертава, че пикът на играчите трае около 5 години, докато при мениджърите може да е над 20 години. Именно късият прозорец допринася сериозно за различната финансова оценка, когато се привлича единият или другият.
Съоснователят на консултантката компания MRKT Insights – Тим Кийч, дава и друга гледна точка на проблема. Неговата експертиза е в предлагането на професионални съвети за развитието на спортни клубове в Англия и света.
Той подчертава факта, че, ако даден футболист реши да напусне, но е обвързан с договор, тогава клубът има редица лостове, с които може да го принуди да се откаже от тази си амбиция и да продължи да работи за благото на отбора. Залогът в такъв случай е само върху един от около 25-има други атлети. Ако даден мениджър обаче реши да разговаря с трети страни, за да търси кариерно развитие, той е отговорен не само за групата си от футболисти, но и за огромен екип от подчинени. В такъв случай клубното ръководство има интерес сагата да приключи час по-скоро, защото, ако упорства и се наложи да го уволни в даден момент, тогава резултатът ще е същият, но с добавена компенсация.
„В такъв случай доверието е разрушено“, казва Киич. „Много по-трудно е да се откаже на мениджър, който заявява, че иска да говори с други клубове. Това автоматично руши доверието между него, собственика, спортния директор и всички останали по веригата“.
Финансовият аспект, който предлага консултантът, е също доста интересен и не е никак за подценяване.
„Да речем, че клубът иска £50 млн. за свой играч. Предполага се, че ще му се намери заместник £30 млн., а това означава, че остават едни £20 млн., които да компенсират загубата на ключове фигура“, казва Тим Киич за случаите, в които футболистите искат да си тръгнат.
В същото време, ако старши-треньорът има подобни намерения, не може да се обсъжда подобна „уин-уин“ ситуация, защото никой почти не плаща подобни суми за мениджъри.
Нека дадем за пример най-актуалната ситуация с наставник, който напуска за сметка на друг отбор – Унай Емери. Испанецът се раздели с Виляреал срещу £5,2 млн., за да поеме работата в Астън Вила. Сред най-гръмките случаи пък са Греъм Потър и Юлиан Нагелсман. Германецът струваше €20 млн. на Байерн Мюнхен, за да откупи договора му с РБ Лайпциг, а англичанинът е рекордьор до момента с £22 млн., когато се раздели с Брайтън за сметка на Челси. Ето, че едни от най-големите трансфери на мениджъри едва надвишават няколко десетки милиона, докато посредствени футболисти от ранга на Марк Кукурея струват по €60 млн. за сравнение.
Киич изважда статистиката на преден план и посочва, че в съвременния футбол треньорите прекарват средно по 15 месеца в отборите си. Това до голяма степен се дължи на риска от невъзвръщаеми компенсации, ако се стигне до уволнение.
Междувременно обаче се забелязва изравняване на заплатите между двете професии. Киич посочва, че във Висшата лига все по-често се забелязва налагането на правило, че мениджърът трябва да получава заплата около размера на най-скъпоплатената му звезда в състава. Това е сериозна разлика с други сектори на икономиката, в които старшинството се цени много по-високо, но това е тема за друг разговор.
Д-р Матю Хиндмарш е старши-преподавател по бизнес и медии в спорта за университета „Джон Муур“ в Ливърпул. Той отправя погледите ни към маркетинговата страна на проблема с трансферните суми за футболистите и техните треньори.
„Барселона изгуби €70 млн. само от един спонсорски договор, когато Лионел Меси напусна клуба“, казва д-р Хиндмарш.
Той изтъква факта, че водещите играчи все по-често държат по-голямата част от своите имидж права, но ефектът им върху атрактивността на клубовете е непоклатим. Мнението му е, че това до голяма степен доведе до ръста в цените на играчите, защото отборите са започнали да търсят начин за компенсация на потенциалните загуби и реклами, които могат да претърпят, когато техен играч бъде продаден.
Ограниченият период за трансферните пазари също създава условия за по-динамични преговори и въвличането на повече страни в наддаване. Достатъчно е два клуба да имат интерес към един играч, за да започне цената му да расте. При треньорите този проблем не е налице, защото, както казахме по-горе, УЕФА има строг регламент за картотекиране на футболисти, но не налага такъв за мениджъри.
Цялата тази тема обаче се оказва по-интересна на широката футболна общественост, отколкото на лично афектираните от нея. Изглежда, че наставниците нямат проблем с това, че клубовете не плащат стотици милиони за техните трансфери. Най-важното е да бъдат оценявани подобаващо със заплата и условия на работа. Имиджът на футболистите от друга страна е пряко подвластен на това.