Депутатите отново не избраха председатели на трите спорни комисии – спортна, земеделска и по правата на човека. За Комисията на младежта и спорта – от „Продължаваме промяната“ отново номинираха Радостин Василев, а от ДПС – Халил Летифов. И двамата бяха отхвърлени.
“Народното събрание заработи много трудно. След това постепенно се намери едни компромис. Въпросът е в това, че засега имаме чисто технически и организационни въпроси. Тепърва ще видим как ще работи парламентът по най-важната си задача, а именно приемането на един не малък списък с важни закони. Няма много основания за оптимизъм“, казва в ефира на “Нашият ден“ Александър Маринов, политолог и председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев:
“Това е нелепо твърдение. Ако не искат да останат на нивото на политическото клюкарство и интригантство, да посочат факти. Те казват да се пита ДПС. Може би трябва да питаме някоя астроложка дали е вярно, или не е. Това са оправдания и опити да се обозначат като жертви. Това е роля, която ПП започна да играе още от падането си от власт. Това носи някакви електорални дивиденти, но подобни твърдения не са сериозни. Те трябва да се доказват, иначе всеки може да каже всичко“, посочва още той.
Целенасочено блокиране на работата на държавния апарат – възможно ли е такова тълкуване?
“Не бих казал, че е целенасочено. По-скоро крайният резултат, говоря за парламента, а в някаква степен и служебното правителство, тъй като тези безброй актуални въпроси, които са вече над 100, отнемат значителни усилия на администрацията, която трябва да готви отговорите, трябва да събира информацията и да прави анализи в някои случаи. Времето няма да е безкрайно, колкото и да се разтягат консултациите и мандатите. Независимо от декларациите, партиите разбират, че съставянето на правителство е малко вероятно“, казва също Маринов в интервю за БНР.
Консултацията ГЕРБ-СДС в Президентството
“Това, което виждам от медиите е, че има един диалог. Този диалог на моменти показва много ясни различия и за миналото, и за някои намерения. Важно е да има диалог и да се разискват съществените въпроси. ГЕРБ казаха, че ще се отнесат сериозно към реализацията на своя мандат. Появи се и твърдение, че макар да не е най-добрият, вариантът не е закрит с предлагане на собствено правителство, което някои наричат “правителство на малцинството“. Освен това, което казаха, ГЕРБ са внесли в Народното събрание някои проектозакони и проекторешения, така че техните намерения са очевидни, а после как ще се договарят с другите парламентарни групи, ще видим. ГЕРБ се опитват и да създадат впечатлението, че не са в изолация, че без тях не може и са готови да разговарят нормално. Затова предприемат и редица инициативи“, посочва още Маринов.
Какво да очакваме от ПП?
“Те ще бъдат опозиция и до момента така се държат. Тук вече е сложно, защото както твърдят, че ще бъдат опозиция, така казаха, че ще направят възможното, за да реализират този втори мандат. Как това се връзва с идеята да бъдеш опозиция, е по трудно да се разбере. Да бъдат в опозиция, ако следваме логиката на тези думи, означава, че те ще върнат веднага втория мандат, а няма да се опитват да го реализират“, казва още той.
Според него третият мандат е въпрос на изразени намерения от различните партии. Те също в момента са противоречиви. Представители на някои партии твърдят, че е по-добре да се откажат изобщо да приемат мандати. Има партии, които очевидно трудно ще получат мандат от президента, като “Възраждане“ например. Всички други възможности хипотетично са подлежащи на анализ, зависи как ще минат консултациите и как ще минат първите два мандата.
Контактната група Паси –Плевнелиев
“Очевидно е, че той не даде резултати, тъй като става дума за един политически ход, който предприеха от ГЕРБ. Тук личността на контактьорите няма особено значение“, казва още той.
Президентска република като словосъчетание все по-често звучи в публичното пространство
“Има различни спекулации, защото партиите искат да оправдаят своята немощ и рушащото се доверие сред избирателите с някакъв митичен враг. Не президентът е виновен за това, че парламентарните партии губят доверие.
Партиите трябва да си дават сметка за две неща, първо, те са основният враг на парламентаризма в България, защото само за пет години с дружни усилия отблъснаха 1 млн. души да не гласуват. Второ, ако се говори за заплахи от авторитаризма, той авторитаризмът извира от самите партии. Голяма част от нашите партии са подобни на ЕООД, те се управляват като еднолични дружества“, посочва още политологът.