ЕЦБ за пореден път увеличи лихвите си с 0.75% и по всичко личи, че ще се наложи да прави това още няколко пъти. Къде ще опре лихвеният таван, при който инфлацията ще бъде овладяна в рамките на 2% годишно, каквато е обявената цел на ЕЦБ, можем само да гадаем. Но нищо чудно през следващата година да станем свидетели на удвояване на лихвените нива спрямо сегашните и да видим лихви от 4% и дори 5%. Повод за такива мрачни прогнози е изказването на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард и на заместника ѝ Луис де Гиндос по време на пресконференцията, която двамата дадоха на 27 октомври веднага след решението за вдигане на лихвите.
„Приехме днешното решение и очакваме да продължим да повишаваме лихвените проценти, за да гарантираме навременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Решенията ни за бъдещата траектория на лихвените проценти ще се основават на това как се развива перспективата за инфлацията и за икономиката“, заяви Лагард.
А ето каква е перспективата. Според Лагард инфлацията остава твърде висока и ще се задържи продължително време над целевото равнище. През септември инфлацията в еврозоната достигна 9,9%. Инфлацията на енергийните цени, която възлиза на 40,7%, все така е главният обуславящ фактор на общата инфлация, при нарастващ принос на цените на природния газ и електроенергията. Инфлацията на цените на храните също се повиши още – до 11,8%, тъй като поскъпването на факторите за производство оскъпи производството на храни.
Ценови натиск се наблюдава във все повече сектори, отчасти поради въздействието от проникването на високите енергийни разходи в цялата икономика. Затова измерителите на основната инфлация се задържат на повишено равнище. Един от тези показатели – инфлацията, невключваща цените на енергоносителите и храните – се повиши още до 4,8% през септември.
Силният пазар на труда вероятно ще поддържа по-високи заплати. За същото ще допринесе и известно догонване на заплатите като компенсация за високата инфлация. Постъпващите данни за заплатите и последните резултати от тяхното договаряне сочат, че е възможно ръстът на заплатите да се засилва.
Продължително време на задържане на висока инфлация вещае поредица от увеличения на лихвените равнища от ЕЦБ. Освен това съществуват сериозни опасения, че ситуацията може да се влоши.
„Рисковете за перспективата за инфлацията са предимно възходящи. Най-големият риск в краткосрочен план е по-нататъшно повишение на енергийните цени на дребно. В средносрочен план инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното в случай на допълнително поскъпване на енергоносителите и хранителните суровини, по-изразеното му предаване към потребителските цени, трайно влошаване на производствения капацитет в икономиката на еврозоната, упорито повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-големи от очакваното покачвания на заплатите. Обратното, спад на енергийните разходи и по-нататъшно отслабване на търсенето би понижило ценовия натиск“, каза Лагард.
Ясно е, че само с увеличение на лихвите овладяването на инфлационния натиск ще бъде мъчителен и продължителен процес – истинска агония. По-добър и бърз ефект за намаляването на инфлационния натиск ще има, ако вдигането на лихвите бъде комбинирано с намаляване на кредитните улеснения – банките да върнат поне част от рефинансирането, получено от ЕЦБ и обезпечено с различни активи (най-вече ДЦК на държавите от еврозоната). До този момент ЕЦБ се въздържаше от подобна мярка, като решението ѝ бе да реинвестира всички падежиращи финансирания, които бе предоставила по различни програми.
Но явно и в ЕЦБ са разбрали, че тази политика по отношение на кредитните улеснения до голяма степен обезмисля политиката на увеличаване на лихвите или най-малкото, чувствително намалява антиинфлационния ѝ ефект. И е взето решение, че е настъпило време разделно.
„Управителният съвет реши също така да промени реда и условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). В най-тежкия етап на пандемията този инструмент изигра ключова роля за неутрализиране на низходящите рискове за ценовата стабилност. В момента, с оглед на неочакваното и извънредно покачване на инфлацията, е необходимо той да бъде рекалибриран, така че да се осигури съответствието му с цялостния процес на нормализиране на паричната политика и да се заздрави предаването на увеличението на лихвените ни проценти към условията на банките за кредитиране. Затова решихме да коригираме приложимите към TLTRO III лихвени проценти, считано от 23 ноември 2022 г., и да предложим на банките допълнителни дати за доброволно предсрочно изплащане“, обяви Лагард.
По въпросния инструмент – TLTRO III, предоставените от ЕЦБ заеми са в размер на трилиони евро. Не по-малко са те и по другите инструменти за кредитно улеснение предоставени от ЕЦБ. Лихвите, които досега е начислявала ЕЦБ по предоставените по TLTRO III рефинансирания, са били минус 1 процент. Рекалибрирането им означава тяхното повишаване, което ще извади тези лихви в зоната на положителните величини. Това означава поскъпване на ресурса за банките, които ще го пренесат върху цените, които искат от правителствата, за да купуват държавните им облигации (с тях банките обезпечават рефинансиранията от ЕЦБ). Погасяванията на тези рефинансирания пък ще отнеме финансов ресурс от банките и допълнително ще ограничи възможностите им за активни операции с държавен дълг, а това автоматично ще принуди правителствата да мислят как да свият дефицитите, защото възможностите за тяхното финансиране ще намалеят.
Въпросът е, че за последните 5-6 години ЕЦБ изля твърде много ликвидност в кредитните си улеснения, което е една от причините за разразилата се инфлационна буря. С ограничаването на програмата TLTRO III този проблем едва ли ще бъде решен. Но пък сериозни ограничения по всички програми за кредитни улеснения ще поставят на дневен ред въпроса с платежоспособността на свръхзадлъжнелите държави членки на Еврозоната. Получава се нещо като омагьосан кръг. А всичко това – на фона на задаваща се рецесия, която изглежда неминуема.
Източник: News.bg