В патриархалните общества, винаги когато бъде изпуснато управлението и децата се развилнеят, идват бащите отново. Много е интересно какво ще сътворят бащите, защото е съвсем сигурно, че започна този обрат. Дали децата ще се смирят, или ще направят някаква радикална простотия – аз очаквам второто, тъй като те не искат да пораснат. Този метафоричен прочит на последните политически събития у нас направи социалният антрополог Харалан Александров в интервю за БНР.
Той определи поведението на лидерите на ПП като „тежко инфантилно, безотговорно и разрушително“ и подчерта, че БСП изведнъж си е дала сметка, че „трябва спешно да се евакуира“, защото оставайки във връзка с палавите и разрушителни деца, започва да генерира огромни загуби“.
„Български възход“ се държи като съседа или роднината, който отскоро е в къщата и е притеснен. Докато „Възраждане“ е с особен статут – това е порасналият, но много сърдит и гневен син, който иска да преоснове цялото стопанство. ДПС е малко по-далечен роднина, който е носителят на дълбоката патриархална подреденост, разумност и структурираност. С този ход на Корнелия Нинова тя има всички шансове да си върне символната роля на майката, която ѝ подхожда и с която много добре се справя. Провалът на децата е и неин провал“, допълни Александров.
„Както винаги се случва в патриархалните общества, надделяха разумът и мъдростта на възрастните, които се видяха в чудо от тези разглезени, кресливи деца, които тропат с краче и искат да стане тяхното, и взеха нещата в свои ръце“, смята той.
„В патриархалното общество децата са много свидни и скъпи, на тях винаги им се дава повече, отколкото са заслужили. По начина, по който партиите на промяната бяха наградени за това, че са млади. Сега възрастните си вземат обратно властта – това е процес, който започна и ще се задълбочава, и същевременно се опитват да се ориентират какво се случва – защо тези деца са толкова кисели, защо са толкова капризни, и най-накрая – какво точно искат, понеже не е много ясно. Те искат да пречат, искат да саботират и вероятно ще продължат да го правят“, коментира социалният антрополог.
По думите му преди да се е сдобрило семейството, се налага да бъдат взети спешни мерки за управление на стопанството, което върви на зле.
„Докато тече семейната кавга, няма кой да нахрани прасето, кокошките. Върви на разсипия положението. Драгият избирател не е в ролята на прасето. Драгият избирател е в ролята на втрещения наблюдател. Икономиката е в ролята на прасето. В момента прасето гладува. Всички обедняват много осезаемо и това е резултат на развилнелите се деца, които продължават да тропат с краче, отказват да поемат отговорността за провала си и държат да стане на тяхното.“
Харалан Александров допълни, че именно заради това започва консолидиране около патриархални фигури като Вежди Рашидов.
По думите му „всеки път, когато е радикално и брутално предизвикана патриархалната власт“, след като „твърде наивно е дала на следващото поколение управлението на стопанството“, тя започва да си връща властта и това се случва в момента у нас.
„Във властта имаме вече трима генерали – Борисов, Радев и Янев, „утрояване на патриархалната власт в лицето на възрастни, строги, дисциплиниращи мъже“, които носят точно този дневен ред – на подредеността, дисциплината, йерархията и авторитета и на някакво ниво заплахата от наказания“, обрисува в детайли ситуацията Александров.
Според него в първите дни на новия парламент наблюдаваме „плах и неособено успешен опит да се нормализира ситуацията, като мъчително, поотделно, в малки групи започват да влизат в разговор“, след като дълго сме били в режим на взаимно охулване, но „все още са много силни регресивните сили, които дърпат към разпад, деструкция, саботаж“.
Харалан Александров счита, че да се изгради здраво управление е невъзможно, тъй като „силите на разрушението и разпада са много мощни все още – много лесно им се получи първия път и няма да се откажат току-така“.