След дълга нощ на преговори относно енергийната политика в четвъртък, лидерите на ЕС се заеха със всички останали въпроси в петъчния ден, пише европейската редакция на американския вестник „Политико“
Лидерите на страните включиха в дневния си ред войната на Русия в Украйна и отношенията на ЕС с Китай.
„Враждебен“, „авторитарен“ и „яростен конкурент“ са някои от описанията, които лидерите на ЕС използват, за да опишат Китай в стратегическата дискусия относно отношенията между ЕС и Пекин.
Втвърдяването на тона, според финландския премиер Сана Марин, е пряк резултат от пробуждането на Европа заради войната в Украйна. „Очаквам стратегическата дискусия за Китай. Мисля, че това е много важно, трябва да обсъдим повече за европейските зависимости, особено когато става въпрос за нови технологии или знания“, каза тя преди да влезе в срещата.
„Сега виждаме колко проблематично е, че сме толкова зависими от руската енергия, а Русия използва енергията като оръжие срещу Европа. Така че мисля, че е много важно да обсъдим Китай днес.
Нейният белгийски колега Александър Де Кроо призова за преосмисляне на цялостните отношения с Пекин.
„По определени теми Китай е партньор, като например по изменението на климата. В някои области е конкурент – при това е жесток конкурент. В някои области също виждаме, че имат враждебно поведение“, каза той.
„И в миналото мислех, че бяхме твърде самодоволни като европейски страни. Мисля, че през последните месеци разбрахме, че в много чисто икономически области геополитиката също играе роля.“
Междувременно балтийските страни са скептични относно плана на германския канцлер Олаф Шолц за самостоятелно посещение до Китай следващия месец.
„С Китай е най-добре да се справяме, когато сме 27-те страни заедно, а не един по един „, каза Кришянис Каринш, латвийският министър-председател. Неговият естонски колега Кая Калас изрази подобна линия: „Моето послание за Китай е, че трябва да се занимаваме с Китай във формата 27+1. Ние сме силни, когато сме обединени, разговаряйки с великите сили.“
Балтийските лидери използват срещата на върха на Европейския съвет като платформа за да защитят идеята си за създаване на специален трибунал, който да преследва престъпленията на Русия в Украйна.
Въпреки че подобен ход не е сигурно, че би имал резултат, балтийските лидери се опитват да положат основите, докато са в Брюксел – и докато лидерите на ЕС се подготвят да обсъдят войната в Украйна в петък.
„Трябва да останем обединени в Европа, за да подкрепим Украйна – не само да осъдим Русия, но и да започнем да работим за трибунал, за да разберем как правилно да потърсим отговорност от Русия и за жестокостите, които извършва в Украйна днес“, каза латвийският премиер Кришянис Каринш пред репортери в петък сутринта.
Говорейки пред „Политико“ късно в четвъртък, президентът на Литва Гитанас Науседа каза, че „вероятно ще бъде изключително трудно“ за лидерите да постигнат споразумение за специален трибунал, има нужда от „ad hoc трибунал“, който да разглежда престъпленията на агресия.
Причината зад този натиск, твърди той, е, че използването на Международния наказателен съд „не е толкова продуктивно, защото той обхваща само случаите на преки извършители на военни престъпления“. Според него това означава, че тези, които дават заповеди, остават „ненаказани“.
Премиерът на Естония Кая Калас повтори мнението в петък сутринта, като каза пред репортери, че ЕС може да бъде лидер в създаването на трибунал. Но, призна тя, в някои части на ЕС има колебания.
„Така беше и с други неща – мисля, че има нужда от убеждаване“, каза тя.
В много обсъждан инцидент се превърна изненадващото уволнение на унгарския посланик в ЕС Габор Бараняи.
В имейл, изпратен до европейските колеги в четвъртък и получен и от редакцията на „Политико“ Бараняи каза, че е разбрал в късния следобед за „незабавното и необосновано прекратяване“ (според него-бел.ред.) на неговия мандат и статут на държавен служител. Напускащият посланик уточни, че той е прибран у дома година и половина преди планирания край на мандата му.
„Решението да ме сменят по никакъв начин не е свързано с професионалното ми представяне, служебното ми поведение, просто попаднах на неподходящото място и в неподходящото време“, каза той. Отпътуването, отбеляза той, е било насрочено за 1 ноември, но е било „съкратено до няколко часа днес, очевидно с оглед на факта, че открито критикувах процедурата, по която стана това“.
Източник: News.bg