Дълги четири години Абдо се е борил с живота съвсем сам, без семейството си. А е бил все още дете. Войната в Южен Судан, започнала през 2013 г., причини на хората ужасни неща – нападения срещу цивилни, сексуално насилие, грабежи, е много деца бяха превърнати във войници. Войната разкъса хиляди семейства, включително и това на Абдо. Момчето бяга само родния си град Томбура, когато е на 13 години. С майка си успява да се събере отново чак през 2017-а – с помощта на УНИЦЕФ. Днес Абдо е млад мъж на 22 години.
„Хранех се единствено, за да остана жива. Бях нещастна, тъй като трябваше да мисля за сина си, гадаех къде може да е той“, казва Елена, майката на Абдо. „Трудно ми беше да го забравя, защото някак не си го представях мъртъв и погребан.“
В годините на гражданска война между 2013 г. и 2018 г. „Спасете децата“, УНИЦЕФ и партньорските им организации в Южен Судан успешно са събрали над 6000 деца със семействата им. Само година по-късно обаче 8000 деца все още били разделени от семейството си или са се водили безследно изчезнали.
„Децата са най-уязвими“
Според Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) през 2022 г. в Африка ще изчезнат повече от 25 000 непълнолетни – около 40 на сто от всички хора, които са в неизвестност на континента, по данни на Червения кръст. „Получаваме значителен брой запитвания и уведомления, но знаем, че това е само върхът на айсберга“, казва за ДВ Селин Дютрелун, ръководител на отдела за защита на семейните отношения на МКЧК за Източна, Централна и Южна Африка.
Конфликтът в региона Тиграй в Етиопия също е разделил много деца от родителите им. Според данни на „Спасете децата“ повече от 5000 деца са били там през май 2021 година. А в източната част на Демократична република Конго (ДРК) 800 деца са загубили родителите си, бягайки от сраженията между въоръжените групировки само през юли 2022 г., се посочва в доклада.
„В кризата в ДРК децата са най-уязвими“, подчертава Арджика Барке, директор програмни операции на „Спасете децата“ в град Гома. „Те съставят половината от всички разселени лица и са много уязвими от гледна точка на насилие, трафик, сексуална злоупотреба, вербуване от въоръжени групи, задържане, експлоатация… Списъкът е дълъг.“
Да избягаш и да изчезнеш
„Има различни причини, поради които хората могат да бъдат разделени едни от други: конфликти, миграция, природни бедствия“, посочва Дютрелун. В Африка има над 35 действащи въоръжени конфликти, а хиляди хора пресичат държавни граници, Сахара или Средиземно море всяка година в търсене на по-сигурно място. Така много хора губят връзка със семействата или най-близките си хора.
Според аналитичния център Institute for Security Studies по-голямата част от издирваните идват от 11 държави. Сред тях са Камерун, Еритрея, Сомалия, Кот д’Ивоар, Гвинея, Сенегал и Сиера Леоне. Само в Нигерия безследно изчезналите са над 25 хиляди, сред които близо 14 000 са деца.
Много организации предлагат услуги за проследяване на разделени семейства. Международният комитет на Червения кръст е активен в 26 африкански държави, а „Спасете децата“ има проекти в над 30 африкански страни. Понякога резултатът е събиране на семейството, в други случаи поне става ясно какво се е случило с даден роднина. Международната комисия за изчезнали лица (ICMP) или религиозни групи, като Армията на спасението, също помагат при издирването на изчезнали хора. Съществуват и онлайн услуги, като Trace the Face, които се фокусират върху изчезнали в морето хора, пътуващи към Европа.
Трудното търсене
Търсенето е състезание с времето. Колкото по-дълго едно дете е отделено от семейството си, толкова по-трудно е то да бъде намерено. Причината е, че търсенето се натъква на сериозни пречки, обяснява Дютрелун. „Трябва да може да се търси както в страната, така и извън нея. Може хората да са хвърлени в затвора и да не са в състояние да се свържат със семействата си. Или пък съществуват логистични проблеми – на много места няма интернет връзка, трябва да отидете лично, за да търсите лицето. Достъпът до районите е затруднен поради липсваща инфраструктура или бушуващи конфликти. Хората са разпръснати из целия континент, без да гонят някаква крайна цел, където искат да стигнат. Но е възможно и отдавна да са мъртви“, казва още представителят на Международния червен кръст.
Автор: Зиля Фрьолих