Да, този парламент, 48-мият, е мъртвороден.
Още в нощта на вота стана ясно, че редовно правителство трудно би се съставило на базата на изборните резултати и отчитайки политическия багаж на партийните лидери.
Червените линии, които политиците издълбаха по между си, се превърнаха в барикади, зад които централите скриха мижавия си електорат.
Това пише в коментара си за „Епицентър“ журналистът Валерия Велева. Тя продължава така:
ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ
17-те дни, които Радев отпусна на лидерите, уж да ги говорят, не стопиха ледовете. Напротив! Изрекоха се тежки клетви, доскорошни съюзници се смразиха до степен на личностно отричане. Дори мантрата „евроатлантическо мнозинство“ не сработи.
Политическият диалог, който по презумция трябва да продуцира съгласие, се изроди в настървение, с което глутниците са самоунищожават.
Призивите: да намерим разум, сили и смелост да съставим стабилно правителство – станаха кухи фрази, прикриващи политическото лицемерие.
Всички знаят, че този парламент, пръкнал се от най-слабата обществена подкрепа в годините на прехода досега, няма да роди правителство. Никакво! Просто лидерите не го искат.
И се търсят начини президентът да разтегне времето на конституционната процедура за връчването на мандатите, та дано има време поне за приемане на нов бюджет. Но и това е малко вероятно. За приемане на закони по Плана за възстановяване – даже не говорим.
Консенсусът се оказа мръсна дума, понятие – твърде далеч от мирозрението на родните политици.
ГОРЧИВАТА ЧАША ДО ДЪНО
До края на октомври ГЕРБ ще изпие горчивата чаша на първа политическа сила, останала самотна в невъзможността да състави управленска гарнитура. Каквито и схеми да предлага Борисов, ситуацията все ще е патова – тези, на които той разчита, искат главата му и планират унижението му, а не да правят кабинет с него. ГЕРБ трудно ще пробият обръча на сатанизацията.
През ноември и „Промяната“ ще претърпи неуспех, но за тях той е калкулиран. Харвардците са настървени за раздаване на картите след нов вот. Някой им е обещал, че тогава ще бъдат първи. И те чакат звездния си миг, сипейки предизборно нови розови обещания.
Третият мандат по всяка вероятност няма да отиде при Стефан Янев, макар мнозина да смятат, че това би била спасителната сламка за 48-мия парламент. Няма логика президентът да връчи ключа за правителство на парламентарна група от 12 депутати, зад които не стои дори партия.
Няма да го връчи и на ДБ. Нито пък на ДПС или „Възраждане“.
Логиката сочи, че за пореден път топката ще спре пред БСП, която за пореден път няма да успее състави кабинет. Просто в този парламент няма парламентарно мнозинство, което да състави кабинет, но БСП отново ще отнесе упреци.
Това сложно уравнение беше зададено от избирателя и политиците не могат, а и не искат да го решат. То изисква мисъл, концепция, коалиционна култура, инстинкт за национална отговорност и съхраняване на държавността. В този парламент това липсва. Дали до Коледа ще удържи разпада си, е въпрос на парламентарна сметка. И на натиск отвън.
Насред зимата властта отново ще се затъркаля по улиците. И отвращението от политиката и политиците пак ще замести бюлетините в урните. Този път през февруари или март.
Но и следващият парламент ще е още по-нелегитимен и още по-ялов.
И отвращението още по-голямо.
Докога ще е така?
ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗБИВАНЕ НА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА
Колелото на парламентарната криза ще се върти до пълното и окончателно разбиване на партийната система. А провалът на парламентаризма неизбежно води до еднолична власт и управници на конци. Тези процеси са дълбоки и тлееха, но тяхното ускорение дойде след вдигнатия президентски юмрук през лятото на 2020 година. Тогава Радев каза, че партиите са на улицата, а не в парламента и отприщи пътя на демоните за разрушаването на парламентаризма у нас.
Ударът естествено се стовари върху системните партии.
Първа пострада БСП. Сега е ред на ГЕРБ. Следва и ДПС.
Схемата е една и съща – атакуват се първо лидерите, после екипите под тях, на самите партии се слагат етикети „корумпирани“, „остарели“ или „мафиотизирани“ и се активират вътрешни процеси на разпад и разслоение.
Резултатът в БСП е видим. Традиционната левица е маргинализирана до пета позиция в обществената стълбица. И на нейно място – с външна и вътрешна подкрепа – се пробутва инженерингов проект.
ПЕТКОВ ЗАБИ НОЖ НА НИНОВА
Инсталирането на семейно-приятелска бизнес-формация, тип НПО, на върха на държавното управление с протекцията на държавния глава нанесе непоправим удар върху демократичните устои в страната. Нахлуването на „Промяната“ на политическата сцена с налагането на лъжата, агресията и аматьорщината като норма в политическото поведение доведе до драматични последствия за държавността и стабилността на системата. И досега не знаем случайно или нарочно – подведе ли се или осъзнато – Радев наложи тези безпардонни момчета във властта, но за тях връщане назад няма. Вече се чуват гласове, че „Промяната“ е новата левица. Харвардците откраднаха всички социални идеи на БСП и се настаняват удобно и безапелационно в лявото пространство на мястото на уморената столетница. С пластмасовата си усмивка Петков заби нож на Нинова.
ГРЕШКАТА НА ГЕРБ
Ще се направят опити същото да стане и в дясно. Засега Борисов им пречи. ГЕРБ направиха „грешката“ да станат отново първа политическа сила и това няма да им бъде простено. „Наказанието“ е – няма да има кабинет с мандата на ГЕРБ, каквито и усилия да полага Борисов. „Приятелите му“ от ДБ ще продължават на негов гръб да трупат идентичност. Докато го омаломощат (поне така се надяват). Ако успеят, съдбата на Нинова ще споходи и Борисов – вътрешни ежби ще подкопаят авторитета му. А оттам до срива на ГЕРБ е само крачка. Така още една системна партия ще се спомине, за сметка на някой нов Кирил или Стефан. Ако, разбира се, не проработи „феноменът“ на „винаги завръщащия се Бойко“. Само той си знае докога може да удържи. Но войната в Украйна дълбае разломи и в партиите, и в електоратите. И ГЕРБ тепърва ще отчитат ефектите от „ястребската политика“.
НОВИТЕ ИЗБОРИ – ПАК СЪЩОТО
Новите избори ще родят не същото, а още по-лошо. Целта е – непоправимо да бъде разграден политическият ред в страната. И това постепенно ще се случи. Пред очите ни, без да можем да кажем „Стоп“. Това е начертаният за нас сценарий и ние се движим като слепци по него с помощта на този маргинализиран елит. В умопомрачението на омразата един към друг лидерите не осъзнават, че отслабват държавата и широко отварят вратата пред нихилизма.
Днес в българския парламент няма победители. Всички са победени и трябва да говорят с осъзнато смирение.
Всичко това е съпроводено с дълбоко разстройство на институциите и срив на държавността. С цената на националната сигурност и стабилност. С чуждо вмешателство и прокарване на чужди икономически интереси.
Вече виждаме, че цели обществени и властови системи в България или не функционират или дефектират. Ние летим с бясна скорост към унищожаване на собствената си държава.
И ще ни връхлитат кризи след кризи, а 48-мият парламент ще бъде просто част от тях.
И тук голямото неизвестно е – докога огромното мнозинство от българите ще търпят това.
Докога Мълчанието ще бъде израз на Отчуждението.
И докога Отчуждението ще бяга от Спасението.