Между червените стени на Кремъл и белите колони на президентския дворец в Белград понякога витае една и съща история. От една война в друга, водени от идеология, сърбите през 90-те и руснаците в продължение на четиринадесет години копаят една и съща кървава бразда в земята на своите съседи. Последната реч на Владимир Путин припомни близостта, както в методите, така и в целите на войната, на тези две славянски и бивши комунистически страни, когато са увлечени от империалистическите импулси на диктатурата. Това пише в матeриaл за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
„Ние ще направим всичко, за да гарантираме сигурността на нашите народи“ и да постигнем победата на „велика историческа Русия“, потвърди той на 30 септември. През април 1987 г. Слободан Милошевич не беше казал нищо по-различно на малката тълпа, събрана в Косово поле, свещеното място на битката при Косово поле, което освети победата на османците срещу княз Лазар през 1389 г. – „Никой няма право да напада този народ.“ Две години по-късно той ще се върне с ново обещание: „Гарантирам правото на сърбите да живеят заедно в една държава“. Повече от десет години Слободан Милошевич ще възхвалява Велика Сърбия, сама срещу всички и заобиколена от врага – турците, НАТО – но която стои горда. Както прави днес унизената Русия, превърната в обсадена цитадела…
Милошевич ще премахне автономията на Косово, толкова скъпо за сърцата на сърбите, колкото Крим е за руснаците. След това той ще въвлече страната си във война, целяща възстановяването на Велика Сърбия и подчиняването на републиките от бивша Титова Югославия, които са станали независими. Както Путин ще води своите във военните приключения в Грузия и след това в Украйна. През 2021 г. руският президент каза, че украинците и руснаците са „един народ“. „Онзи ден скритият в него Милошевич излезе от чекмеджето“, коментира бившият дипломат Мишел Дюкло. Той наблюдава, между двамата мъже, „една и съща реинтерпретация на историята, същият етнонационализъм, поставен в услуга на висцерална доминация, която напълно ги заслепява“.
Приликите между сръбската и руската войни са преди всичко идеологически. Путин, подобно на Милошевич, и двамата наследници на две бивши империи, разпалиха национализма и издигнаха на пиедестал чувствата на унижение и отмъщение. Велика Сърбия на Милошевич и Велика Русия на Владимир Путин предизвикаха границите. „Там, където има сръбски гроб, земята е сръбска“, казваше Милошевич, който отричаше правото на Хърватия и Босна да бъдат независими. „Украинска нация не съществува“, отговори му Путин. Сръбско-руската идеология също има своите корени в комунистическия период, който завеща на политическите лидери мания за контрол, култура на репресии и сила, омраза към Запада и навик на исторически ревизионизъм, което кара Путин да казва, че украинците са нацисти, както Милошевич твърдеше, че хърватите са усташи.
Разбира се, двете войни имат и разлики. В Босна сръбският проект по същество се основаваше на етническа армия от доброволци, докато намесата в Украйна се извършва от армия от демотивирани наборници. Руската война преди всичко се води в сянката на ядреното оръжие. Но приликите се откриват и в методите на водене на война. И в двата случая малцинствата бяха използвани за създаване на конфликт на местна почва и по-късно оправдаване на създаването на нова държава от все още горящата пепел на битката. Разселването на населението, което има за цел да създаде нови властови отношения на място, беше практикувано от сърбите в Босна и Косово и от руснаците в Украйна. Политиката на терор се подчинява на същите правила. Градове като Сараево и Мариупол бяха обсадени, бомбардирани и разрушени. Цивилни бяха измъчвани и хвърляни в масови гробове. Желание да се изкорени идентичността на другия чрез изгаряне на библиотеки, прогонване на населението или превръщане на системното изнасилване в инструмент за „етническо прочистване“, като сърбите в Босна.
От март до юни 1999 г. НАТО бомбардираше Сърбия. Тогава, през октомври 2000 г., Милошевич най-накрая беше свален от власт от хората си. Той ще умре преди края на процеса срещу него в Международния наказателен съд в Хага през 2006 г. Днес властта в Белград все още е разкъсана между антизападна Русия и Европейския съюз, към който голяма част от населението се стреми. В Босна националистът Милорад Додик, почитател на Путин, който води кампания за отделяне на „Република Сръбска“ от Босна, спечели изборите на 3 октомври. След седем месеца на война, която не върви както той искаше, може ли Владимир Путин да претърпи същата съдба като Слободан Милошевич? Британският кралски адвокат сър Джефри Найс, който ръководи обвинението срещу Милошевич в Хага, призовава за създаването на международен наказателен трибунал за престъпления, извършени в Украйна. Според него е от съществено значение Владимир Путин да бъде съден, за да се възпрат други диктатори.
Други, напротив, биха искали да черпят вдъхновение от друг югославски прецедент, Дейтънските споразумения, които сложиха край на войната в Босна през 1995 г. Този крехък компромис, който отреди почетното място на сръбския агресор въпреки военните престъпления , държеше страната в сива зона, където национализмите все още живеят. Но в Западна Европа мнозина мечтаят за идентична формула за прекратяване на войната, дори ако тя е несправедлива за украинците.