Анжел Вагенщайн – писател, сценарист и общественик, вчера навърши достолепната възраст от 100 години. Неговият вековен юбилей беше отбелязан с книги и филм в рамките на кинолитературния фестивал „Синелибри“ – създаден и организиран от внучката на Джеки, кръстената на него Жаклин (Джаки) Вагенщайн.
„Един век Джеки! Творец от световна величина, огромен талант, непримирим дух с непоклатими хуманни позиции, мъдър, благороден, свободолюбив, с нестихващо вдъхновение и до днес, преминал през възвишени и трагични житейски и исторически моменти, запазил чувството си за хумор, неустоимия си чар и несломимия си характер. Както той казва „да станеш на 100 не е геройство“, но всичко друго в живота му е. Едва ли повечето от нас биха имали много възможности да се докоснат до такова „чудо“ през неговото приживе“, написа тя във Фейсбук.
Официалното честване беше вчера от 18 часа в Дома на киното, където бе прожектиран „Звезди“. Филмът от 1959 г. по сценарий на Вагенщайн и под режисурата на Конрад Волф печели Голямата награда на журито на фестивала в Кан. „Това със сигурност е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква пропаганда“, пише за копродукцията между България и ГДР френската критика. Изящната любовна драма за еврейско момиче и нацистки офицер, разгърната на смразяващия фон на Холокоста, беше прожектирана в обновено дигитализирано копие, като това бе единствената възможност да се види на голям екран, припомнят организаторите на празничната вечер. Въпреки че юбилярят не присъства в Дома на киното, там бе излъчено негово видеообръщение към гостите.
Представиха и новото издание на двата знакови романа на Анжел Вагенщайн „Петокнижие Исааково“ и „Сбогом, Шанхай“. По случай юбилея издателство „Колибри“ пусна преди дни и специално илюстровано издание на „Съновидение за св. Борис I“.
В програмата на фестивала „Синелибри“ са още два филма по негови сценарии – „Гоя, или тежкият път на познанието“ и „Звезди в косите, сълзи в очите“.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Като ученик се включва в РМС и антифашистката съпротива, а през 1944 г. е осъден на смърт по Закона за защита на държавата, но бомбардировките на затвора и смяната на политическия режим водят до щастливото му избавление. По-късно завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Създал е сценариите за 52 игрални, документални и анимационни филма, заснети в девет страни. Сред тях са „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“. През 90-те години се отдава на литературата и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, преведени на шест езика. Носител на редица български и чуждестранни отличия – орден „Стара планина“, държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Европейската награда за литература „Жан Моне“. В навечерието на 100-годишния си юбилей бележитият писател и киносценарист беше удостоен и със Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура.