С нова европейска директива за равенство на половете, приета от Съвета на ЕС вчера, Брюксел ще задължава всички частни компании на континента, регистрирани на борсите, да имат минимум 40% жени в състава на управителния си борд.
Това е една прекрасна новина! Това коментира във „Фейсбук“ Кристиян Шкварек.
И аз, като Съвета на ЕС, съм на мнение, че в условията на глобална криза, миграционна криза, икономическа криза и малко война на континента няма по-належащи неща, с които ЕС да се занимава. Равенството между половете – не само във възможностите, но и в резултатите, е нашият цивилизационен избор!
Искам, обаче, да изкажа своето разочарование колко бавно се движи тази битка от другарите и другарките в Брюксел. (без да ги обиждам) 2022-ра година сме, а положението е следното:
Едва 4.4% от рибарите на индустриалните лодки в северния ледовит океан, Аляска и другите води с висока смъртност на персонала са жени. Защо?
Защото ги дискриминираме…
Едва 8% от служителите, които премахват убитите по пътищата и магистралите животни в Европа са жени. Защо?
Защото все така живеем в Средновековието…
Едва 3% от тухларите са жени. Защо?
Защото си мислим, че са по-слаби от нас…
Само 5.9% от заварчиците са жени. Сериозно? Значи разчитате на тях да заври супата, но не и да заварят арматурата? Лицемери…
Цели 94% от техниците, които се катерят по електропроводите са мъже. Осъзнавате ли колко далеч е това от половото равенство? Защо?
Защото жените не могат да се катерят ли? Да, добре, сексист…
През 2021-ва в Европа функционират близо 24 различни стипендии и програми за жени режисьори във филмовото изкуство. А знаете ли колко стипендии и програми има за жени-миньори? Точно така – нула. Да „благодарим“ на патриархалните порядки…
Мога да продължа още дълго, но докато пиша ме хваща срам от това колко назад сме в битката за полово равенство. Цели индустрии – на миньорите, водопроводчиците, каналджиите, рибарите, тираджиите, пожарникарите, чистачите на химически и радиоактивни отпадъци, войниците на първа линия и още много, все така живеят в миналото и не допускат до себе си жените. А те тропат със сетни сили на вратата им!
Време е ЕС и всичките му институции да ритнат вратата на тези индустрии и да ги задължат до 2026-та г. поне 40% от служителите им да са жени. Другарите и другарките от Брюксел са там, за да осъществят тази мечта на всички свободомислещи хора, като мен – пълно полово равенство, не само във възможностите, но и в резултатите!
Време е да посрещнем бъдещето! Време е за равенство!
(Изпращам този текст до екипа на Радан Кънев с надежда да го използва в Европарламента и входира нужното предложение. Той е единственият ни евродепутат, който се ангажира с тези каузи!)