Въпреки че екстремните метеорологични и климатични бедствия се увеличават, половината от държавите не разполагат с модерни системи за ранно предупреждение, необходими за спасяването на човешки животи, предупреди ООН.
В нов доклад Метеорологичната агенция на ООН и Агенцията за намаляване на риска от бедствия констатираха, че в страните с лоши системи за ранно предупреждение смъртността от бедствия е средно 8 пъти по-висока от тази в страните със силни мерки.
Подходящите системи за ранно предупреждение за наводнения, суши, горещини, бури или други бедствия позволяват планиране, за да се сведат до минимум неблагоприятните последици.
„Екстремните метеорологични явления ще се случват. Но не е необходимо те да се превръщат в смъртоносни бедствия“, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.
Тъй като последиците от изменението на климата се усещат все по-силно, светът става свидетел на все повече бедствия, които имат „утежняващи и каскадни последици“, се казва в доклада.
Поради това страните следва да разполагат със системи за ранно предупреждение за многобройни опасности, но в момента само половината от държавите в света разполагат с такива механизми, се посочва в доклада.
Бедните региони, които често са най-уязвими към климатични сътресения и природни бедствия, са най-зле оборудвани, а държавите все по-често се сблъскват със ситуации с множество въздействия.
Съществени пропуски
По-малко от половината от най-слабо развитите страни в света и само една трета от малките островни развиващи се държави разполагат със системи за ранно предупреждение за многобройни рискове, се казва в доклада.
Мами Мизутори, ръководител на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия, изрази тревога от „значителните пропуски в защитата“.
„Това е ситуация, която трябва спешно да се промени, за да се спасят човешки животи, средства за препитание и имущество.“
С нарастването на заплахите системите за ранно предупреждение междувременно допринесоха за значително намаляване на смъртността, свързана с бедствия.
Докладът на ООН показва, че броят на хората, засегнати от бедствия, почти се е удвоил – от средно 1147 на 100 000 души годишно в периода 2005-2014 г. до 2066 души в периода 2012-2021 г.
В същото време, обаче, броят на хората, загинали или изчезнали след бедствия, е намалял от 1,77 на 100 000 души годишно през по-ранния период до 0,84 през по-късния.
Мизутори посочи неотдавнашните катастрофални мусонни наводнения в Пакистан, които потопиха една трета от територията на страната и доведоха до смъртта на близо 1700 души.
„Въпреки това бедствие броят на жертвите щеше да бъде много по-голям, ако не бяха системите за ранно предупреждение“, каза тя.
ООН настоява всички страни да въведат системи за ранно предупреждение в рамките на пет години и трябва да представи план за действие по време на срещата на върха за климата COP27 през ноември в Египет.
„Тези, които са направили най-малко за причиняването на климатичната криза, плащат най-високата цена“, каза Гутериш.