Изследване на „Екзакта” показва, че е много вероятно в следващия парламент да попаднат представители на шест, седем или осем партии. Интригата за това колко формации ще участват в следващото Народно събрание ще се запази до самия край на изборния ден, доколкото резултатът на ИТН и на „Български възход” към 25 септември подлежи на развитие до самия край на вота.
ГЕРБ-СДС получава 26,4% подкрепа от твърдо решилите да гласуват, а „Продължаваме промяната“ – 16,8%. На трето място е ДПС с 12,6%, следвана от „БСП за България“ – с 10,8%. „Възраждане“ се нарежда на пето място с 10,5% гласове, а „Демократична България“ получава 8,0%. „Има такъв народ“ получава 4,5% подкрепа, а „Български възход“ – 4,2%.
Изследването е проведено в периода от 20 до 25 септември, сред 1050 пълнолетни български граждани в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано „face to face” интервю. Изследването е реализирано със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.
Според данните от проучването, около 43% от българите са напълно уверени, че на 2 октомври ще отидат да гласуват, но съществува вероятност да настъпят промени в резултат на кампанията от последната седмица.
Към 25 септември са посочили, че със сигурност възнамеряват да гласуват около два милиона и четиристотин хиляди избиратели живеещи на територията на България. Ръст на активността може да дойде от заявилите, че ще гласуват, но все още нерешили за кого да дадат гласа си, а спад в активността може да настъпи в резултат на политическите изяви от последната седмица на кампанията.
Към 25 септември жителите на столицата и на градовете-областни центрове в по-малка степен възнамеряват да гласуват в сравнение с жителите на малките градове и на селата.
Избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в най-висока степен мобилизирани, според данните на „Екзакта“, при това още от самото начало на кампанията. В крайната фаза на кампанията е регистриран ръст на мобилизацията на електоратите на ДБ и на Възраждане. Все още тече процес на мобилизация на електората на ПП.
Няма значими промени в мобилизацията на ИТН в сравнение с времето от началото на кампанията. Това е очаквано, предвид спецификите на този електорат. Електоратът на БВ към 25 септември остава в по-малка степен мобилизиран.
Към 25 септември 16% от българите посочват, че твърдо са решили да гласуват на 2 октомври, но все още не са избрали за кого ще дадат гласа си. Този дял подсказва, че до самия край на изборния ден са възможни промени в подреждането на партиите с близки резултати, които не могат да бъдат отчетени надеждно седмица преди вота.
16,8% от българите изпитват известни притеснения от машинното гласуване. Това споделят по около една трета от избирателите на БСП и на ДПС.
16,5% от интервюираните посочват, че се колебаят за кого да гласуват и ще направят своя избор в последния момент. Сред посочващите този отговор, са регистрирани по-често жени, висшисти, заможни българи, жители на градовете-областни центрове и избиратели на по-малки партии.
23% заявяват намерението си да гласуват с преференция, като това са по-често хора с висше образование, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на БСП и на Възраждане. Преференциалният вот е предпочитан от избиратели на партии, които са сигурни участници в следващия парламент и пред които не стои въпроса за кого да гласуват, а как да допринесат за това в парламента да попаднат повече хора с качества.