Във Франция Марин льо Пен диша във врата на Макрон. За късмет на президента, избори скоро няма. Има обаче в Италия само след седмица и там десницата води в прогнозите с 46% срещу 26% на настоящите управляващи.
Италия е една от страните основателки на ЕС. Тя е третата европейска икономика. Има хора на върха на Европа, които губят самообладание пред вълната, която се надига. Вадят се познати пропагандни средства, като обвинения за „неофашизъм“. Путин бил вложил милиарди в италианската десница. Тези празни обвинения не само, че не хващат дикиш, но имат обратен ефект. За какво му са „руски милиарди“ на Берлускони, който е толкова богат, че не би могъл да изяде парите си докато е жив?!
Както във Франция, избирателите на десницата са предимно работници, служители и пренебрегнати от политиците редови граждани. В близкото минало те са гласували за комунистите, но избраниците не са оправдали доверието им. Те не са съгласни с подкрепата на Брюксел към Украйна, не приемат санкциите срещу Русия, защото те са тези, които страдат без да влияят на върху изхода на войната.
Италианците са горди и свободолюбиви хора. Историята им е богата с бунтове и гражданска съпротива. Днес, никой не би посмял да обвини „Ботуша“ в липса на Демокрация. Обединени трите десни формации „Фратели д’Италия на Джорджиа Мелони, „Ла Лига“ на Матео Салвини и „Форца Италия“ на Силвио Берлускони ще пречат на госпожа Фон дер Лайен да спи спокойно вероятно в продължение на доста време.
Какви биха били последствията, ако прогнозите за победата на десницата се сбъднат? Възможно ли е Брюксел да предприеме „наказателна процедура“ срещу Италия, подобно на тази, която се опитва да приложи срещу Виктор Орбан? Такава стъпка би била безумие! Италия е не само 60 милионна. Тя е люлката на цивилизацията на света! Никой не може да отрече огромния капитал, който представлява „Ренесанса“.
Благодарение на предците на съвременните италианци се слага край на средновековното мракобесие. Борбата и саможертвата на Джордано Бруно и Галилео Галилей са факели за всички непокорни духове. Ще се осмели ли Брюксел да наказва потомците на Марко Поло и на Гарибалди? На Джузепе Верди и на Леонардо? Да спусне някаква директива срещу волята на избирателите, която ако наистина бъде приложена, може да взриви европейския съюз? Какъв е изхода и има ли изход въобще? Винаги има. От години се говори за реформа на начина на управление, на начина на гласуване и на взимане на решения. Не може повече една Урсула фон дер Лайен да говори от името на 450 милиона европейци.
Недопустимо е личните амбиции на група хора да пренебрегват волята на мнозинството. При всички положения, изборите на 25 септември в Италия отварят пътя към един нов политически „Ренесанс“ на европейския съюз.