Владимир Путин и Си Дзинпин се срещнаха в четвъртък в Узбекистан по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, нещо като азиатска версия на НАТО. Руският президент даде приоритет на тази обиколка, за да се срещне с китайския си колега на форума, който Кремъл нарече „много важен по очевидни причини“, пише Ребека Кофлер, ръководител на мозъчния тръст Doctrine & Strategy Consulting и бивш офицер от американското военно разузнаване, цитирана от Фокс Нюз. Представяме материала без редакторска намеса.
Срещата се състоя след седемдневните съвместни стратегически военни учения „Восток-2022“, по време на които Русия и Китай отработиха действията на военновъздушните и военноморските сили в Японско и Охотско море, предаде news.bg.
Поотделно, тези страни, които Пентагонът описва като почти равни конкуренти на Америка, представляват огромна заплаха за САЩ. А когато са заедно, тази заплаха се умножава.
Ето пет причини, поради които стратегическият тандем Русия и Китай представлява реална заплаха за Съединените щати.
1.И двата режима са разработили дългосрочна стратегия за дестабилизиране на американското общество чрез шпионаж, скрито влияние, подривна дейност и намеса в изборите. Независимо дали става дума за институтите „Конфуций“, които индоктринират американски студенти, или агенти под прикритие, внедрени от руското разузнаване в САЩ, тези заплахи са трудни за откриване и неутрализиране в едно демократично общество. Тези агенти крадат американски тайни, получават достъп до влиятелни личности и проникват в бизнес, политически и социални слоеве, за да предизвикат разделение и да превърнат Америка в недемократична авторитарна държава.
2.Русия и Китай са разработили военни доктрини, целящи да победят Америка на бойното поле, ако тя се намеси в регионален конфликт като Украйна или потенциална китайска атака срещу Тайван. Ако Москва и Пекин синхронизират времето на военните си действия, те биха могли да представляват значителен риск за САЩ от война на два фронта. „Доктрината за две войни“ на Пентагона е призвана да се справи по принцип с такава заплаха. Въпреки това опасенията относно изчерпването на американските оръжейни запаси в резултат на увеличените доставки за Украйна, съчетани с хаотичното изтегляне на Вашингтон от Афганистан, поставят под съмнение способността на американските войски да се бият едновременно на два театъра.
Русия и Китай може дори да се намесят в конфликти, за да си помогнат взаимно, ако един от тях бъде победен от НАТО. Те провеждат съвместни бойни учения от 2005 г. Съвсем наскоро учението „Восток-2022“ симулира руско-китайска „съвместна специална операция“ в отговор на предполагаема заплаха от Япония, Южна Корея и Съединените щати. Такова съвместно военно планиране подобрява оперативната съвместимост между двете армии.
Ядрената война е потенциален компонент от военните планове на Москва и Пекин. Руската военна доктрина след Студената война разглежда ядрените оръжия не като психологически възпиращ фактор за предотвратяване на ядрен Армагедон, а по-скоро като бойна способност, която Москва желае да използва за предотвратяване на намесата на САЩ в регионална криза или поражение от силите на НАТО. Русия вече има предимство пред САЩ в тактическите ядрени оръжия. Китай се стреми към най-голямото ядрено развитие в своята история, докато междуконтиненталните балистични ракети на САЩ трябва да бъдат модернизирани, защото не са в състояние да издържат на новите технологии за противоракетна отбрана.
3.И двете страни (Русия и Китай) определиха зависимостта на Америка от модерните технологии като критична уязвимост, която трябва да бъде ефективно използвана. Русия и Китай са разработили доктрини и оръжия за кибератаки и космическа война, за да отслабят или унищожат военната и гражданската инфраструктура на САЩ. Критични компоненти на американската държава, от банки и транспорт до болници и атомни електроцентрали, са уязвими на вражески атаки. Осъзнавайки този проблем, Пентагонът провежда тайно изследване на заплахата от китайски и руски космически оръжия.
4.Ускоряването на икономическото сътрудничество между Русия и Китай се улеснява от техните прогнози, че центърът на тежестта на международната търговия и инвестиции се премества в Азия. И двете страни вече са разработили начини за извършване на двустранни транзакции в рубли и юани вместо в евро или долари, заобикаляйки западната система SWIFT. Разработват се планове за интегриране на китайския мегапроект „Един пояс, един път“ с Евразийския икономически съюз, ръководен от Русия. Това помага в дългосрочната цел на Китай да замени долара с китайския юан като световна резервна валута. Други авторитарни режими, които се стремят да отделят бизнеса от човешките права, вероятно ще предпочитат алтернативата на юана в международните транзакции.
Междувременно Китай предоставя критична икономическа помощ на Русия, която беше силно засегната от западните санкции. Търговията на Китай с Русия и руският енергиен износ за Китай се увеличават. Огромният съвместен газопровод на стойност 55 милиарда долара „Силата на Сибир“ вече доставя руски .газ до части от Китай и ще заработи с пълен капацитет през 2025 г. С тези нови потоци от приходи Русия може да реши да не рестартира „Северен поток“, основният газопровод за Европа, който Москва наскоро затвори.
5.Трябва ясно да се подчертае, че Русия и Китай не са естествени съюзници. Те имат доста бурна история на отношения, изпълнена с гранични спорове, цивилизационни противоречия и подозрения. Но те са обединени от обща кауза, в името на която са насочили политиката си към намаляване на ролята на Америка в света и насърчаване на авторитарна система на управление. Освен това Путин и Си са развили добри лични отношения. Въпреки че не са точно приятели, те са съгласни по много въпроси, споделяйки прагматичен и неконфронтационен подход към общуването помежду си. Те взаимно проектират силните си страни един върху друг, като в същото време водят тежка борба за националните интереси на своите страни и оцеляването на своите режими.
Това, което прави този стратегически тандем особено опасен е, че и двамата лидери твърдо поставят своите антиамерикански стратегически амбиции на преден план. Путин се стреми да възстанови някакъв съюз в Евразия подобен на СССР. Си Дзинпин осъществява вековната „Китайска мечта“ за икономически просперитет и военна мощ на Китай. Според своите убеждения Си води Китай по „Пътя на подмладяването“, за да го превърне в доминираща световна сила, измествайки САЩ от тази позиция до 2049 г., стогодишнината от основаването на Китайската народна република.
И двамата политици разбират неотложността на постигането на целите си и осигуряването на приемственост на политиките им. Сега Си е на 69, а Путин ще навърши 70 през октомври, като първият е на власт близо десетилетие, а вторият – две десетилетия. Очевидно всеки от тях вижда днес възможност да утвърди своята власт и да издигне мощта на страната си. Путин е готов да повиши залозите, особено с настоящата ситуация в Украйна, и да поеме по-големи рискове сега, за да получи повече в бъдеще. Си, който все още не иска да използва военни средства за постигане на целите си, може да промени подхода си във връзка с възникващото разбиране, че Вашингтон не е готов да води две войни на два фронта едновременно.
Разрастващият се съюз на двама ядрени врагове на Съединените щати, амбицирани за бъдещето на своите страни и отчаяно търсещи оцеляване, представлява голяма опасност за Америка, завършва авторът.