До една трета от пиесите на Уилям Шекспир „може да са написани в съавторство“ с друг творец, предаде ДПА, като се позовава на анализ на произведенията. Експерти отдавна подозират, че драматургът е сътрудничил по редица проекти и нови методи хвърлят светлина върху това до каква степен е било така, пише БТА.
Данните разкриват, че пиеси като „Тит Андроник“ и „Перикъл“ може да са създадени в съавсторство съответно с Джордж Пийл и Джордж Уилкинс. Някои творби пък е възможно да са започнати от други автори и завършени от Шекспир. Например, според анализа някои от по-ранните сцени в „Хенри VI. Втора част“ вероятно са започнати от Кристофър Марлоу. „Мяра за мяра“ е била адаптирана от Томас Мидълтън след смъртта на Шекспир, както и „Макбет“. Няма обаче оригинална неадаптирана версия на последното произведение.
По време на Британския научен фестивал в Лестър професор Гейбриъл Еган от университета „Де Монфор“ каза, че неговият анализ предполага, че Шекспир може да е написал много повече, отколкото се смяташе досега, но добави, че част от това, което се смята, че е дело на драматурга, всъщност не е. Той предполага, че Шекспир стои зад 43 пиеси, а 14 са написани в съавторство.
„Той е бил много по-общителен писател, отколкото сме предполагали“, обяснява Еган. „Бил е ангажиран и с други писатели… Това е ключовият момент, той всъщност, работейки в театъра, трябва да е чел творби на други хора, в много случаи е сядал с тях и е предлагал „хайде да направим пиеса“.
Използвайки компютърни модели, изследователите разглеждат използването на функционални думи като „и“, „на“ и други в класически текстове, за да установят специфични стилове и модели на писане на конкретни автори. Еган открива, че в творчеството на Шекспир съществува отчетлив отпечатък на много други автори. Той е най-изненадан да установи колко голяма част от трите пиеси „Хенри VI“ не са написани от Шекспир. „Това е сравнително ново откритие, че те са в съавторство – няма външна причина да мислим така”, обяснява специалистът.
“При други пиеси като „Двама благородни сродници“, на заглавната страница пише „от Джон Флетчър“. „Изненадващо е, че тези („Хенри VI“) са в съавторство”, казва Еган.
„Нещо като една трета от пиесите на Шекспир всъщност са пиеси в съавторство. Опитите да се опровергае това заключение се сриват при внимателно разследване от експерти“, допълва той. Според Гейбриъл Еган има хора, които „много харесват“ образа на Шекспир като „самотен гений“ и не биха искали да живеят с представата, че известните му стихове са написани от някой друг.