Известният датски актьор Мадс Микелсен гостува на филмовия фестивал в Сараево, където получи почетна награда „Сърцето на Сараево“ за своя цялостен принос към киното. Но вниманието привлече най-силно събитието „Кафе с… „, на което той разказа за пробива си в Холивуд и ролята си в Marvel, за страстта си към „Пинк Флойд“ и затова, че като малък е мечтал да бъде футболист, а не актьор, пише в. Сега.
Не бяха избегнати и въпросите за неговата последна роля – на злодея Гелерт Гринделвалд във „Фантастични животни: Тайните на Дълбълдор“, където той замени низвергнатия преди време Джони Деп. Микелсен призна, че е имал опасения за ролята. „Беше много смущаващо“, спомня си датчанинът. „Разбира се, нещата се промениха, след като той спечели делото – нека видим дали няма да се завърне. Възможно е“, изказа хипотеза Мадс.
„Голям почитател съм на Джони. Мисля, че е удивителен актьор и свърши страхотна работа (в тази роля – б.р.). Не бих могъл да го имитирам, това би било творческо самоубийство“, разказва заместникът му. „Така че трябваше да направя нещо съвсем различно, нещо мое, и да изградя мост между моя и неговия герой. Така че да, беше смущаващо. Феновете на Джони са много симпатични, но също и инатливи. Не общувам много с тях, но мога да разбера защо сърцата им са разбити.“
След като изчерпа темата на деня, Микелсен се върна към годините на своя филмов дебют – в трилогията на Николас Виндинг Рефн Pusher. Мадс започва да се снима сравнително късно, на 30 години, но има късмет началото да съвпадне с 90-те, които са време на разцвет на датското кино, с оригинални автори като Рефн, Сузане Биер и движението „Догма“.
След холивудския си пробив като злодея Льо Шифр във филма за Джеймс Бонд „Казино Роял“ (2006), той започва да получава предложения от Холивуд. Тв сериалът „Ханибал“ и злодеят в „Доктор Стрейндж“ са ролите, с които го познават най-много зрители по света.
„Мащабът на тези филми е налудничав, и е много интересно да работиш в този свят. Само един декор във филм на Marvel струва колкото цял датски филм“, разказа актьорът в Сараево. „Да снимам само блокбастъри не ми е достатъчно, така че за щастие мога да се връщам и в Европа. Но казвайки това, си давате сметка, че да се бориш с несъществуващ гигантски скорпион пред син екран, е истинска актьорска игра, нали? По-лесно е да седиш с някого в кухнята и да водиш разговор пред камерата. Когато играеш на син екран, ти използваш своето въображение.“