Хърватските власти подкрепят инициативата на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на енергийните доставки и подготвят план за енергоспестяване, както и работят за удвояване на капацитета за втечнен природен газ (LNG), каза министърът на икономиката (икономиката) Давор Филипович .
На 26 юли хърватският министър участва в извънреден съвет на енергийните министри на ЕС в Брюксел. „Хърватия подкрепя стъпките на ЕК и тази седмица ще представим доброволни предложения за намаляване на потреблението на енергия в Хърватия. Сега сме в двустранни преговори със съседните страни за постигане на обща позиция по отношение на енергетиката и успоредно с това работим за удвояване на нашия LNG капацитет и изграждане на газова инфраструктура, за да помогнем на нашите съседи в бъдеще“, каза той.
В края на месец май хърватското министерство одобри предложение за изграждане на нов LNG терминал в пристанище Гаженица в Задар. Максималният предвиден капацитет за съхранение на бъдещото съоръжение е 30 000 кубични метра втечнен природен газ.
Терминалът за приемане на LNG танкери и регазификация на остров Крък край Адриатическо море в Хърватия през април увеличи оперативните си обеми от 2,6 милиарда на 2,9 милиарда кубически метра годишно. В края на месец май хърватската компания Prvo plinarsko drustvo (PPD) потвърди, че е закупила допълнителни 300 милиона кубически метра втечнен природен газ, доставян с танкери годишно от терминала на Krka, за който претендира словенската Geoplin. В същото време PPD е най-големият доставчик на газ от Русия за Хърватия и през 2017 г. подписа десетгодишно споразумение с Gazprom Export за доставка на 1 милиард кубически метра до 2027 г.
Членът на борда на хърватската електрическа индустрия (HEP), съосновател на терминала Krka LNG – Петър Спрчич, каза през март, че Хърватия внася 78% от газа, който консумира, и произвежда останалите 22% сама. Във вноса делът на LNG от терминала през 2022 г. ще достигне 80%, като се вземе предвид собственото производство, „практически няма зависимост от руски газ“.