Имоти Новини

Потайностите на замъка Елмау: зад стените на прочутия хотел

Мястото, на което се провежда срещата на лидерите от Г-7, се определя в зависимост от това коя от участващите страни е домакин – Германия, Франция, Италия, Япония, Канада, Великобритания или САЩ. Последната среща в Германия беше през 2015 година в замъка Елмау, а тазгодишната отново се провежда там.

Замъкът Елмау се намира в южната част на Германия, близо до границата с Австрия – в приказно красив район, който предлага и достатъчно уединение. „Едва ли има друго място в Германия, което може да бъде охранявано по-добре от замъка Елмау, който хем е уединен като самотен остров, хем не е твърде далеч от всичко останало“, казва собственикът и мениджър на хотела Дитмар Мюлер-Елмау. Мюнхен е само на час и половина път с кола, а придвижването с автомобил или хеликоптер протича бързо и безпроблемно.

Там, където се срещат могъщите

Построеният между 1914 и 1916 година замък би могъл да разкаже много, ако можеше да говори. Издигнат е в съзвучие с мирогледа на неговия „създател“ Йоханес Мюлер. Философът, писател и теолог е известен с двузначното си отношение към нацисткия режим. От една страна Мюлер се обявява срещу антисемитизма, но от друга разглежда Хитлер като „водач, изпратен от Бога“. След Втората световна война Мюлер е осъден заради „възхваляване на Хитлер“, а замъкът е конфискуван от американската армия.

След успешно обжалване на присъдата през 1961 година децата на Мюлер си връщат собствеността. Днес замъкът принадлежи на един от внуците на Йоханес Мюлер – Дитмар Мюлер-Елмау, който е известен с дългогодишните си усилия за подобряване на германско-еврейския обмен и на трансатлантическите отношения. Затова не е учудващо, че в замъка са се провеждали редица политически срещи, много от които са били потайни.

През август 2005 година току-що ремонтираният хотел е до голяма степен разрушен от голям пожар. Реконструкцията е завършена две години по-късно, следват множество награди и отличия като един от най-добрите хотели в света. Собственикът Дитмар Мюлер-Елмау обаче винаги е преследвал по-високи цели – да има хотел, който да е идеален за срещи на върха на Г-7. Затова построява още един хотел до предишния – по-малък, по-уединен, в който всички луксозни апартаменти са еднакви, така че никой държавен лидер да не се чувства ощетен. И желанието му се сбъдва: германското правителство решава, че новият хотел е подходящ и официално го открива през 2015 със срещата на върха на Г-7.

Пет звезди, 8-степенно меню, девет ресторанта

Основният хотел разполага със 115 стаи и апартаменти. Нарича се „Hideaway“ (в превод – скривалище), защото тук наистина е лесно да се скриеш. Вторият хотел, открит през 2015 на около 100 метра, разполага с 47 апартамента и е наречен „Retreat“ (в превод – уединение) заради възможностите за усамотение – идеално за държавни ръководители. „Те се хранят заедно и плуват заедно. На практика живеят в малък хотел с 47 стаи. Всеки разполага с около пет стаи, а служителите им живеят в замъка“, обяснява Дитмар Мюлер-Елмау.

На територията на замъка Елмау се намират цели девет ресторанта, сред които и „Luce d’Oro“, отличен с две звезди на „Мишлен“. Тук любителите на кулинарното изкуство могат да се насладят на 8-степенно меню, което струва 249 евро. Въпреки целия този лукс, никъде в хотела няма климатик. „Retreat“ разполага с екологична система за охлаждане, която сваля температурата с максимум осем градуса. А в „Hideaway“ единствената система за охлаждане е прохладният планински въздух вечер. Причината за липсата на климатик е, че се търси максимална устойчивост. Затова и никъде няма пластмасови опаковки например.

20% от нуждите от електроенергия се покриват от водноелектрическата централа край потока над замъка, а останалата част е „зелена“ електроенергия. Има и централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Втора такава ще бъде инсталирана до края на годината и тогава вече изобщо няма да има нужда от газ. Така че, ако след седем години там се проведе още една среща на върха на Г-7, замъкът Елмау със сигурност ще бъде още „по-зелен“.

Автор Марко Мюлер