През следващата седмица КОД ще внесе в Парламента, на вниманието на парламентарните групи, две предложения за решение на НС.
1.Отмяна на решението на НС, с което се въвежда мораториум за проучването и добива на шистов газ в България от 18.01.2012 г.
2. Решение на НС за промяна на “План за възстановяване и устойчивост на Република България”, в частта “Реформа 10: декарбонизация на енергийния сектор”, в която да отпаднат поетите ангажименти за намаляване на въгледобива и производството на електричество в ТЕЦ с 40% до 2025 г.
Причините поради които КОД предприема тази инициатива са следните:
-Пред Европа и светът предстоят години на тежко геополитическо противопоставяне и свързаните с него енергийни, икономически и социални предизвикателства.
-Това е реалността пред която сме изправени (искаме или не искаме) и независимо от различните настроения в обществото за войната в Украйна, по отношение на тази реалност трябва да сме единни и да се обединим около националния си интерес.
-Националният ни интерес изисква да предпазим българската икономика от срив, породен от настъпилите външни турбуленции.
-В основата на изпълнението на тази цел, стои гарантирането на енергийната обезпеченост на икономиката и бита ни.
-В условията на външнополитическа нестабилност, на несигурност на доставките и непредвидимост на цените по тези доставки, разумното действие е да постигнем максимална (според възможностите си) независимост от външни енергийни източници.
-По отношение на природния газ, такава независимост ще постигнем през разработване и добив на собствените си залежи от шистов газ. Всички международни агенции за енергийни проучвания, определят залежите ни на стойност 500 млрд. куб. м. газ, което при национално потребление около 3 млрд. куб. м. годишно, гарантира на България независимо потребление за следващите 100 години.
-По отношение на електрическата енергия, такава независимост ще постигнем през запазване на въглищните ТЕЦ, които работят с българска суровина и себестойността на производството им е 80лв./MWh.
-Скептичен съм, по отношение на “общоевропейска стратегия за доставките на енергия”. Припомням, че Германия води собствени преговори с Катар за договор за газ, а Франция има АЕЦ с които да произвежда ток за половин Европа и може да си води, каквито си иска политики по декарбонизация.
Но, дори и такава европейска политика да се осъществи, горните основания остават валидни и наложителни.
-Сигурен съм, че сигурността на Европа и България, минава през отказ от въглеродното безумие, което ни прави бедни и зависими от Путин.