В този текст ще представя моето обяснение на имената на няколко тракийски народи, смисълът на които до този момент не е разтълкуван или досегашното тълкуване не е задоволително. Разкривайки значението на тези тракийски етноними, си даваме ясна сметка за единството между тракийския и българския етнос.
АБАНТИ – Бащи, стари – от „abba“ – баща на арамейски, откъдето идва и думата „абат“ – отец. Ако премахнем българската и пеласгийска носовка „-ант“ и приставим окончанието „с“ или „т“, се получава Абас или Абат.
Етнонимът е и собствено име на множество царе и други персонажи, свързани с тракийската, българска и етруска древност. Абант е син на Посейдон и Аретуза, епоним на абантите, народ, населяващ в най-древни времена остров Евбея, споменат от Омир в „Илиада“ – „абанти със плитка отзад на главата“ ( “ Сън. Преброяване на корабите ). Същата прическа виждаме на стенописите в двореца в Кносос. Абант се казва верният другар на Персей, Абант е етруски принц, приятел на Еней, Абант е троянец, син на Евродам и пр. Превеждам името на остров Евбея като „земя на бащите, старите, благородните“ – „бащиния“. Името на Йобат, цар на Ликия, който омъжва дъщеря си за Белерофонт и му оставя трона си, означава „стар бат“ – „стар баща“. Показателно е свидетелството на Аполодор в Кн. 2 от „Митологическа Библиотека“, че по време на десетия си подвиг – похищението на кравите на великана Герион – когато вече е пристигнал на остров Еритея в Атлантическия океан, Херакъл станува в планината Абант – следователно става дума за име и народ – абанти – чиято древност възхожда към атлантската раса.
АДОМАНТИ – Бездомни, но и непокорни.
БАНТИИ – Батии – бащи, също както абанти.
БЕСИ – Духове. Бесите са смятани за жреческото съсловие на тракийския народ сатри.
БИСТОНИ – Татуирани, изписани нарисувани – от „пис“, „пиша“ – с помощта на специален нож – бистури ( днес италианското название на ланцета). Името им е свързано с името на град Пистоя в Тоскана, Италия, чието название идва от малкия, изключително остър нож, с чиято помощ занаятчиите са украсявали – изписвали – художествените си произведения.
БИТИНИ – Етнонимът е идентичен с „витини“. Още в книгата си „Връх България“ (2016), обясних това име като „отглеждащи лозата“ – vitus на латински – от „виеща се ( лиана )“. Но битини би трябвало да се преведе с по-общ термин – от арамейското byth – дом, къща, бит, живот, уседналост, развито земеделие. Лчатинското vita произхожда от бит, живот.
БУБЕИ – Бащи, предци, но и змии. Столицата на индийския щат Ориса ( Одиша ) носи името Бхубанешвар, което има същото значение.
ДРОЗИ – Етнонимът съкрушително напомня римското име Друз и руската дума „друзья“, „друг“ , както, разбира се и българската „другар“. А също названието „друзи“ на етнорелигиозната общност, изразител на гностическото направление в исляма . Някои тълковни речници обясняват названието „друзи“ като производно от името на техния идеолог Абу Абдулах Мохамад ибн Исмаил ад-Дарази, или Дараши, което значело „шивач“ – буквално от „дреха“. Трудно е да бъде прието подобно тълкуване. Несравнимо по-близо до „друзи“ е понятието „другар, съмишленик“. Самите друзи също отхвърлят подобна етимология и извеждат името на общността си просто от „сдружени“, „обединени“. В италианската област Калабрия, в провинцията на главния град Реджо Калабрия, се намира община Рицикони и към нея се числи „фракцията“ ( по-малко село или махала ) с красноречивото име Дрози. То просто няма как да произхожда от ад-Дарази и „шивач“, защото е свързано със сикулската древност. Самото име Рицикони превеждам като „рижи конници“ ( евентуално царски конници ). Следователно ясно е, че тъкмо от понятието „другар“ идва както названието „друзи“, така и името Друз. Правилното тълкуване на тракийския етноним „дрози“ е „другари“.
ИДОМЕНЕНСИ – Хора, които са родени и живеят при планината Ида.
КАБИЛЕТИ – Етнонимът безспорно произхожда от названието на селището Кабиле, край Ямбол, но коренът „каб“ указва „змия, змей“.
МАРИАНДИНИ (МАРИАНДИЙЦИ) – Мариатини, марятини – живеещи край морето, моряци.
ОДРИСИ – Едреи, великани – буквално „едри“.
ОТРИОНЕИ – Едри.
САБИ, САБОКИ – Сабазии, слънчеви, изповядващи култа към Сабазий.
Същия етноним намираме на Италийския полуостров във вариантите сабазии, сабели, сабини.
САПЕИ – Сабазии, слънчеви, но и „знаещи“. Както обяснявам в статията си, посветена на Сабазий, от това название на Бога на Слънцето произхожда думата „знание, наука“ – sapientia.
САТРИ – Кшатрии – воини. Същото име – Сатрикум – Кшатрикум – носи прославеният град на волските в Лациум, днес в руини.
СКАИ – Секеи, секели, сикули, едно от названията на българите, което произхожда от сагариса – двойната секира. Известни от „Илиада“ са „Скайските“ или „Скейски“ порти на Троя.
ТЕВКРИ – Едно от названията на троянците – „вълци“. „Те“ е членна форма, а звукосъчетанието „вкр“ е vrka – „вълк“ на санскритски.
ТИНИ – Тълкувам този етноним като „синове“. Същото означава името на Тиниа – върховният бог в етруския пантеон – „син“, „откърмен“. Това е смисълът и на понятието „титан“ ( вж статията ми „Титан – произход и значение на понятието“ ). Етнонимът е свързан и с арамейското слово tyn – земя, глина, кал, тиня.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА