В своята творба „Древната Генуа и околностите й“, италианският историк Джулио Мискози многократно споменава прадревния народ сабазии, чийто главен град е Сабазия Сага ( Сака?), днешната Савона. В преселенията си към северното крайбрежие на Италийския полуостров, лигурите се оказват непосредствени съседи на сабазиите. Мискози съобщава още нещо изключително интересно: в района на бъдещия голям лигурийския град Генуа, от незапомнена древност, са живели два автохтонни народа – ветурии и генуати.
Името ветурии италианският автор обяснява като производно от колите, колесниците ( vecturii ), с които се е придвижвал този народ ( или става дума са бойните колесници на воините му? М.В.). Тъкмо от това слово, според мен, е възникнало понятието „вехти“- стари. Мискози категорично твърди, че ветуриите са пеласги. Те са основателите на първото селищно ядро – Пели – около което в по-късни времена възниква Генуа. Генуатите пък, както загадъчно съобщава италианският историк, са „радзени“ (разени, расени), което ще рече „свещенослужители на Янусовото човечество“.
До момента, в който прочетох трактовката на Мискози, „расени“ за мен означаваше единствено самоназванието на етруските, но свидетелството на италианския историк дава простор за множество предположения и прозрения. Наистина, понятието razeni (raseni) би могло да се свърже с глагола rasare – бръсна, бръсна се – и в такъв смисъл „бръснатите“ е слово, което би могло да означава жреческата каста на определен култ. Понятието „расени“ вероятно е свързано и с думата „расо“ – одежда на свещенослужител. Това не е единственият случай, в който названиетото на жреческото съсловие на даден народ, определя етнонима му.
Мискози не го казва, а може би и не стига до подобен извод, но изконното съседство на генуати и сабазии, навява мисълта, че става дума за един и същи народ. Дали и сабазиите не се включват в тайнственото определение на италианския автор за генуатите, които той нарича „Янусово човечество“?
Според Мискози, бог Янус е създателят на Генуа, но никой не я нарича Януа (Янова), а Генуа, тъй като името на Янус никога не бива да се споменава. Янус е окултен бог и името му е табу, „защото ако враговете на генуатите го научат, те биха го призовали на своя страна в случай на война“.
Бог Янус е изобразяван с две лица, едното от които е задължително дългобрадо. Постоянният му епитет е „Двуликият Янус“. Дали той не е ипостас на бог Сабазий? В Кн. 3 на „Историческа библиотека“ Диодор Сикул има странен, неизяснен от самия автор абзац. Той се отнася до „по-древния Дионис“, който не бива да се бърка с откривателя на лозата и виното.“Този Дионис – продължава Диодор – когото някои наричат Сабазий, бил син на Зевс и Персефона. По причина на почтителното благоговение, последвало това събитие, неговото рождение отбелязват тайно, тайно му принасят жертви и всички почести му отдават през нощта“.
Сабазий е богът на Слънцето у траките. Първоначално култът му е бил оргиастичен – ярка черта на хтоничните култове. Но той е и божество на светлината, на благата на природата и на даровете на човешката дейност – земеделието. Езиковедите свързват името му със „събота“, денят, определен на Бога, почивният „седми ден“ след трудовата седмица. В най-дълбока древност именно съботата е била „седми ден“ и това няма нищо общо с юдаизма. На латински „събота“ е dies saturni, a „неделя“ – dies solis.
Когато неделята е възприета като почивен ден, посветен на Бога ( domenica, Dominus), съботата си остава „свещен ден“ за еврейството – „Шабат“, свързан с много възбрани и символи.
„Шабат“ на еврейски означава „почивка“. Но не каква да е почивка, а почивка подир упорен и резултатен труд, почивка, изпълнена с равносметки за изминатия път, за собствената личност и единението ѝ с божеството.
Шабат е тясно свързан със собственото семейство, със семейния кръг, с приготвянето и консумацията на определени ритуални блюда.
Това го свързва с нашето понятие „събор“- събиране на близки, родственици, единомишленици, съселяни и подялба на ритуални ястия в името на Бога – като, разбира се, нашето слово е придобило далеч по-широк „пространствен“ обсег от значения и може би е загубило доста от философската си дълбочина.
Но връзката на името Сабазий с думи като „събота“, „събор“ и имена като Съби и пр., – е очевидна.
Явно е също, че названието на Бог Отец в православната традиция – Саваот – произхожда от Сабазий. Това е видно от характерната промяна в произношението на името на града на сабазиите в Северна Италия, на лигурийския бряг, което от Сабазия, се превръща в Савона, с преминаването на звука „б“ във „в“.
Названието на могъщата древна империя Саба, превърнала Червено море в свой вътрешен воден басейн, също не би могло да не е свързано с емблематичното име на Сабазий.
Известно е, че Сабазий е първостепенно божество у траките. Гръцкият и римският пантеон го приравняват с върховните си богове и отдават почит на Зевс Сабазий и Юпитер Сабазий. Тъкмо като такова то преминава и в свещеното име на християнския Бог Отец в Православието.
Но откъде произхожда името Сабазий?
Мнозина учени го обясняват чрез названието Либер, което той носи в определена епоха. Либер – Свободен – съвпада и със значението „почивен ден „за съботата. Но дали първоначалният смисъл на „Сабазий“ е точно този? Либер най-вероятно е епитет на този бог, с който той е назован, след като мощните вълни на лигурите заливат териториите на сабазиите и новият народ припознава бога на завареното население. Но дори ако лигурите да са го почитали от памтивека, още преди разселването си в днешна Лигурия, това не променя факта, че Либер е название, което просто произхожда от техния етноним – лигури, либери, либуани. Смятам, че етнонимът „лигури“, „либери“ е свързан с названието на маслината – oliba в баски език – и на тамяна – olibanum.
Всъщност liber на латински означава и „книга“, така че значението на словото може да се обясни и с „четящ“, „знаещ“, „мъдър“.
Някои западни автори идентифицират Сабазий със Сатурн.
Най-голямото доказателство, според тях, е фактът, че „събота“ на английски е saturday, а тъй като някога тя се е смятала за седми ден, те привеждат в доказателствената верига френското название на „събота“ – „samеdi“ – като „sam“, според тях, означава „седем“ – „семь“ в руския език.
В това съждение има доза истина, макар че Сабазий не е тъждествен със Сатурн. Сатурн означава „време“, „цикъл“ – от „turn“- въртя се. Но движението и цикличността са функции и на Сабазий. Безспорно числото „седем“ е свързано както с името на Сатурн, така и на Сабазий – на арамейски „седем“ е „шева“, „шеба“.
Френската дума „samеdi“ ( събота ) е важна, но от друга гледна точка. Когато неделя става седми (почивен) ден, изземвайки прерогатива на съботата, тя започва да се назовава sunday ( в англ.ез ) – „ден на Слънцето“ – точно каквото е значението на „събота“ във френския език. На италиански „неделя“ е domenica – ден на Господаря, на Владетеля – Dominus.
Шамаш е названието на бога на Слънцето в Шумер, Асирия и Вавилон. Обичайният превод на това име в историческата литература е „Господар на Светлината“. Изобразяван е като дългобрад възрастен мъж. Шапаш е богинята на Слънцето в Ханаан. Сабазий е тракийската транскрипция на името това божество.
Да, но как най-сетне ще преведем самото слово Сабазий?
Ключ към него ми дава арамейската дума за „слънце“ – „шамши“. Тя удивително напомня израза „сам си“ в нашия език и навежда на мисълта, че в случая „Господар“ трябва да се превежда като „Самодържец“ – Единствен Господар – стоящ сам над всички и всичко. На „древногръцки“, а всъщност на тракийски език, думата „samo“ означава „остров“ – самотен, откъснат, изолиран – но и „връх“. В санскритски език словото „sama“ има смисъл на „най-“ – превъзходна степен, която отговаря напълно на руската форма „самый“. На латински „слънце“ е sol и означава solus – сам. Слънцето стои най-високо в небето, то е всевиждащо и всезнаещо – sapiens – понятието sapientia – мъдрост, знание, наука – е свързано с името Сабазий. Но зад видимостта стои истинската божествена същност, която е коренът на понятието Сабазий – „Себе“.
В този смисъл заявям, че преводът ми на словото „Сабазий“ като „Себе – Себе си“ е първичното значение на това тайнствено име.
То внушава идеята, че човешката и божествената природа са слети и че Слънцето (Върховният Бог) вижда и знае всичко, не толкова защото се взира от висините, а защото ние носим бога в „себе си.“ Това е най-важният смисъл на Шабат и Християнската Неделя – Ден на покой , на търсене на Бога в „себе си“ и на „себе си“ в Бога.
Може би като отглас на това разбиране, по-късно се е появила „арабската“ дума „сабура“ – търпение.
Възможно ли е, ако приемем, че Сабазий е идентичен с „по- древния Дионис“, за когото говори Диодор, да се съгласим и с твърдението, че е роден през нощта, в „дълбока тайна“? Разбира се, новото слънце се ражда в най-дългата нощ на годината – и Рождеството му е космическо тайнство. В святата Коледна нощ ние съпреживяваме това, към което са били причастни събраните в името на Сабазий или на Sol Invictus.
А можем ли просто да преведем името Сабазий като „седми“ и да приключим въпроса? Не, не можем. Названията на числата не са случайни – те са градежът на вселената и всяко от тях е име на божеството. Назовем ли Сабазий „просто Седми“ трябва да започнем тълкуването отначало и пак да стигнем до „Себе“.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА