„Докато падна, така ще бъде…“. Тези думи, изречени с почти библейски патос и загадъчност, отекнаха навръх Йордановден пред сградата на Националната полиция.
Искаше ли да ни каже нещо с тях привиканият на разпит бивш премиер, който не пропусна преди това възможността да се опияни сам от себе си, изреждайки постиженията си?
Хайде стига – какво значение има. Дванадесет години тълкуваме и търсим нещо дълбоко и многопластово в думите на Борисов отвъд очевадното самохвалство, народняшки хумор и хокане на раята. С надеждата, че не може всичко съществено, което касае състоянието на държавата и качеството ни на живот, да се решава на толкова елементарно ниво и с толкова примитивни способи.
И ролята на страдалеца-великомъченик знаем, още откакто го „поръча“ Доган, та чак до дрона на „диктатора Радев“, който надзъртал в спалнята му.
„Докато падна, така ще бъде…“. Или още не вярва, че е паднал, което си е тревожен симптом, или си говори както обикновено „пет за четири“.
Както се разбрахме – нека говори, повече няма да го анализираме.