Стефан Иванов е управляващ партньор на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди това е бил генерален директор на Citibank за България, вицепрезидент на Американската търговска камара в България и член на борда на директорите в КРИБ. Завършва в едно от най-престижните учебни заведения в света – университета „Корнел” в САЩ, и има огромен опит в банковия сектор и инвестиционното банкиране.
Дълго време чакахме редовно правителство. Надявам се, че някои нови политики ще започнат да влизат в сила. Необходим е фокус върху иновации, иновативни производства с висока добавена стойност. Това е начинът, по който повече хора в България могат да получават по-високи заплати. Така и фирмите могат да се развиват по-бързо и съответно да се доближим до средноевропейския, а и до високоевропейския стандарт. Това заяви в студиото на ФАКТИ финансистът Стефан Иванов, управляващ партньор в Challenger Capital Management.
Според него пътят до това да спрем да сме страната на работещите бедни е квалифициране и преквалифицирани в друга област.
„Вече има много нови индустрии, не само софтуерната, има високотехнологични индустрии в областта на хранително-вкусовата промишленост, биотехнологиите, всякакви tech индустрии, които помагат и за опазване на околната среда, за производство на хранителни и всякакви други продукти, които са и полезни, и съответно по-скъпи, които може да се изнасят на световния пазар и да носят на България повече просперитет.
Имаме всички условия това да се превърне в реалност, имаме участие в европейския пазар без никакви ограничения, имаме субсидии или грантове от фондове, имаме университети и академии, където човек може да учи, не само традиционните университети, но и такива, които предлагат курсове по дигитален маркетинг, блокчейн, програмиране. Стига да има желание, човек може да получи нови знания, да се квалифицира в по-високотехнологична специалности и съответно да намери работа, дори има глад за специалисти в тези специалности.
Съгласен съм, че някои хора възприемат тезата в България отвътре или отвън за евтината работна ръка. Това не трябва да е така, ние не трябва да търсим инвеститори, било то български инвеститори или чуждестранни инвеститори, които да организират в България производство на най-ниско ниво, сглобяване на елементарни компоненти, съревнование с производители в Далечния изток, които имат ниска себестойност… Там няма да изградим просперитета на България, човек трябва да внимава когато си търси работа, да не попадне в такава компания, която няма възможност да му плаща адекватна и добра работна заплата“, каза Иванов.
Повишаването на максималния осигурителен доход
„Въпрос на държавна политика, която е като 1 част от голям пъзел. Сама по себе си тази идея не решава всичко, не е структуроопределяща, ако имаме недостиг в бюджета трябва да се търсят начини и този недостиг да се попълва по нови начини. Мисля, че е резонно с времето осигурителният праг да расте, вече няколко години максималният осигурителен праг продължаваше да бъде лимитиран до 3000 лв., нормално е постепенно да се повишава, заедно с доходите на хората.“
За донорството и плаването
„Със сина ми Макс предприехме една идея да прекосим Атлантически океан с гребна лодка, която да си построим сами в гаража. Това ни отне много време, докато се ориентираме, да се научим как се строят лодки, как се оборудват, започнахме да се учим и да гребем. За да не бъде самоцел нашето плаване, решихме да го посветим на една кауза, а именно донорството на органи след смъртта. Това е една кауза, която Министерството на здравеопазването от доста години се опитва да популяризира в България. Тази кампания тече вече няколко години и колкото повече се говори за нея, толкова повече хора се замислят дали биха били склонни да направят този благороден жест, да предоставят органите си за животоспасяващи операции. По този начин могат да бъдат спасени не един, а няколко души от един донор, изисква се единствено човек да не е изразил несъгласие приживе и близките му също да не изразят несъгласие. По закон и по презумция всички ние сме такива донори, стига да няма такова несъгласие и тъй като този разговор не се води често в семейна обстановка, не се води често в медиите, хората не са подготвени, когато техен близък почине, да оставят нещата по естествен ход и изразяват несъгласие понякога. Така, че ние се опитваме да покажем, че този жест наистина не коства нищо на фамилията, на коства нищо на покойника, по този начин дори част от него продължава да живее след смъртта, продължават да живеят и още много хора, които нямат друг изход в момента – над 1000 души в България чакат органи“, разказа той.
Целия разговор и разказ за приключението в Атлантическия океан гледайте във видеото: