През 1992 г. трима души загиват при расистко нападение в Германия. Оттогава страната със сигурност се е променила, но някои ксенофобски настроения остават и до днес. Какво научи Германия за 30 години?
На 23-и ноември 1992-а година малко след полунощ двама неонацисти хвърлят коктейли „Молотов“ срещу две къщи в Мьолн, провинция Шлезвиг-Холщайн. Нападателите са ги избрали, тъй като в тях живеели турски семейства. От едната успели да се спасят всички, макар някои да имали тежки наранявания. В другата починали 51-годишната Бахиде Арслан, нейната десетгодишна внучка Йелиз и 14-годишната ѝ племенница Айше.
Вълна от расистки нападения
Тогавашната атака, непосредствено след Обединението на Германия, се вписва в цяла серия расистки нападения само в рамките на няколко месеца – в Хойерсверда, Росток, Мьолн, Золинген. Първите жертви са в Мьолн, след което в Золинген загиват още петима души от турско семейство.
„Десните екстремисти постоянно упражняваха уличен терор и диктуваха нещата на редица места особено в Източна Германия. Същевременно на политическо ниво и в медиите се водеха расистки дебати, подклаждащи омраза против бежанците“, отбелязва Тимо Райнфранк от Фондация „Амадеу Антонио“, която се бори против расизма.
Това бе време на „голямо социално изключване на мигрантите и на цветнокожите хора в почти всички сфери“, казва адвокатката от Хамбург Катрин Инга Керщайн, защитавала и интересите на семейство Арслан от Мьолн. А в същото време медиите се опитват да представят нещата като безобидни, „за да спасят международния имидж на Германия след Обединението“.
Хелмут Кол – против „туризма от съчувствие“
След Мьолн обаче изубхва вълна от възмущение и съпричастност. Още във вечерта на нападението няколко хиляди души се събират в града на спонтанно мълчаливо шествие. В следващите дни и седмици в цяла Германия се провеждат демонстрации срещу расизма и ксенофобията.
В траурната церемония наред с присъстващите към 10 000 души се включват и двама министри, но не и тогавашният канцлер Хелмут Кол. Той се аргументира с това, че федералното правителство не искало да се занимава с „туризъм от съчувствие“.
С разследването тогава се заема Федералната прокуратура – тъй като нападението имало за цел „да накърни вътрешната сигурност на Федерална република Германия“, както посочва тогавашният главен прокурор Александър фон Щал. Нападателите са изправени пред съда и година по-късно са осъдени за тройно убийство в комбинация с опит за убийство на седем души. Междувременно вече са на свобода.
Хале, Ханау и атаката срещу джамията в Мьолн
Реакциите на днешните политици в никакъв случай не биха били така хладни както на Кол навремето. Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер наскоро разговаря в резиденцията си с оцелели от нападенията в Мьолн, включително за трудностите, които са имали и имат с властите. В реч през август Щайнмайер отправи предупреждение към този обществен климат, който може да породи актове на насилие, и настоя държавата да стори всичко възможно за защита на хората от колективния гняв, омраза и насилие.
Как се е променил общественият климат след Мьолн? Катрин Керщайн цитира думите на своя клиент Фарук Аслан, син на загиналата Бахиде Арслан: „Това, което се е променило, е следното: днешните нацисти носят костюми и вратовръзки. Те са трудно разпознаваеми. Но продължава да ги има“.
„Расистките нападения остават ежедневие за мнозина“, смята и Тимо Райнфранк. Той се позовава на нападенията срещу синагогата в Хале през 2019-а и срещу хората от мигрантски произход в Ханау през 2020-а година, когато загинаха деветима души. Те „отново подчертаха опасността, която все още произтича от десните екстремисти в Германия“.
Инцидент има и в Мьолн. В началото на септември тази година неизвестни лица извършиха палеж в тамошната джамия, в която живее и едно семейство. Никой не пострада, раследванията все още продължават.
„Държавата не ги защити“
Във възпоменателните чествания на жертвите от Мьолн преди 30 години днес ще се включат министърката на културата Кладия Рот и турският посланик Али Кемал Айдън. Пред събралите се ще говорят и Фарук и Ибрахим Арслан.
Според Керстин Керщайн настъпилата днес промяна е в това, че „засегнатите взаимно се подкрепят и имат все по-високи изисквания към държавата, която не ги е защитила и прикрива онези, които допускат убийствата чрез бездействие, неглижиране или едностранчиви разследвания“.
Според Тимо Райнфранк е „много важно политиците и обществото да осъзнаят, че расистките и антисемитските нападения не са насочени срещу един отделен човек, а срещу цели групи, респективно – срещу цялата страна“.
Актуалността на темата за расизма се потвърждава и от проучване на университета в Лайпциг. То принципно отчита спад в решително дясноекстремистките виждания на германците, но ксенофобските възгледи остават разпространени. Една трета от запитаните например смятат, че „чужденците“ идват в Германия само „да се възползват от социалната държава“. Също толкова много са тези, според които страната „се е напълнила с опасно много чужденци“.