Призори на 27 декември 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче. След кратка схватка залавят Васил Левски.
Предната вечер Васил Левски заедно със спътника си Никола Цвятков пристига от Ловеч в Къкрина и отсядат в местното ханче в покрайнините на селото. Ханчето е откупено по-рано и се използва от революционните дейци като място за тайни срещи и по време на пътуванията на апостолите из страната. Съдържател на ханчето е довереният на организацията Христо Цонев – Латинеца, припомня сайтът „Историята накратко“.
Левски минава през Къкрина, за да събере документи на тайния революционен комитет, които да изнесе по-късно в Румъния. След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход в края на септември 1872 година турските власти започват масови арести на хора, заподозрени за връзки с революционните комитети. Голям брой от членовете на комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и Ловеч са задържани. При разпитите Димитър Общи прави признания, които улесняват разследващите турски власти и скоро те влизат в следите на Апостола. Затова Левски, за да предотврати окончателния провал на революционната организация, заминава за Ловеч, за да запази архивите на организацията и да ги пренесе в Румъния.
Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, заедно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са арестувани от специално изпратена група заптиета. През годините моментът на залавянето на Апостола е обрасъл с митове и за голяма част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, защото при прескачане на плета на ханчето се оплита и не успява да избяга.
Първи тази героична версия за бягството и плета започва да разказва Никола Цвятков. След обесването на Апостола Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев са освободени. Именно Цвятков подхваща разказа как Апостола хуква да прескочи плета, но закача крачола си или цървулите си и така не успява да избяга. Версията звучи героично, но уви, не е достоверна. Не е важно какво подтиква Цвятков да разказва точно този вариант.
Истината за това, какво точно се случило в Къкринското ханче я има описана и то лично от думите на Васил Левски. В протоколите от разпитите на Извънредната комисия са записани показанията на Апостола, в които той разказва следното:
Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, водачът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“
Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функциите на съд и осъжда Васил Левски на смърт. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София.
Ханът в Къкрина запустява. По-късно е опожарен, но през 1901 година проф. д-р Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оцелелите след пожара основи. През същата година ловчанлии поставят паметна плоча на мястото, където е заловен Апостола.
Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина се заема през 1924 година с набиране на средства за възстановяване на хана. През 1926 година започва изграждането му наново, а през 1931 година, с официална церемония е открита музейната експозиция.