Единадесет области у нас са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз. Над 5 на сто от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е заминало зад граница през последните 10 години. Българските емигранти предпочитат основно държавите от ЕС, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Великобритания също беше популярна, но след Брекзит потокът на работна ръка натам намалява.
Това показва социологическо проучване, направено от „Алфа рисърч“ през септември 2022 г. по проект на Главната инспекция по труда съвместно с аналогичната структура на Норвегия, цитирано от „Сега“. Основната причина българските граждани да търсят работа в чужбина е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Данните показват, че тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
Българският емигрант обикновено идва от по-слабо развитите икономически региони на страната, които са с по-ниски нива на заетост и заплащане. В средна възраст е – 30-55 г. Мъжете минимално преобладават, но при ясна тенденция към изравняване на двата пола, особено в по-възрастните групи. Образованието е средно, като преобладават хората с професионално образование. При най-ниско образованите ромите и турците имат по-голям дял отколкото в национален план. В чужбина над половината емигранти се занимават с ръчен труд. Мнозинството се занимават с нещо различно от това, което са работили в родината. За 90% възнаграждението надхвърля тукашната средна заплата.
Според изследването през последните години делът на хората, които заминават зад граница, бележи тенденция на спад. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
ХАРАКТЕРИСТИКИ
Младежите от малките населени места са по-активни в търсенето на работа в чужбина в сравнение с връстниците си от областните градове. Мъжете преобладават в съотношение 53% към 47%, но делът на жените постепенно нараства с повишаване на възрастта, като при възрастовата група 46-55 години те вече доминират.
Докато при българите най-младите възрастови групи основно заминават, за да учат в чужбина, то при турците и ромите делът на младите трансгранични работници е двойно по-висок. Делът на работещите в чужбина турци и роми е значително по-висок, отколкото средното за страната. Ромите са повече сред най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общност. За турците е характерно, че са предимно мъже, както и че 1/3 от тези с основно и по-ниско образование са техни представители, отбелязват авторите на изследването.
В чужбина българите упражняват най-вече ръчен труд. Това е най-голямата група сред емиграцията ни – 57,5%. Служители са 21,4%, учащи – 2,4%, безработни – 8,2%. В свободни професии и с интелектуален труд са заети 3,4%, а частен бизнес имат 3,8%. В изследването се цитират данни на КНСБ от 2021 г., според които две трети от работещите в страната получават под средната заплата, докато 90% от работещите в чужбина тук са под това ниво на заплащане.
ПРЕБРОЯВАНЕ
Според последното национално преброяване за десет години у нас населението се е стопило с 844 781 души, или с 11,5%. Това е най-големият срив от края на 19-и век. 59,3% от общото намаление се дължат на отрицателния естествен прираст, който е 501 000 души. Това е разликата между ражданията и умиранията. Останалите 40,7% от намалението се дължат на по-видимата за нас част от този срив – външната миграция. През периода 2011 – 2021 г. страната са напуснали 344 000 души.
ДОХОДИ
39,3% от работещите в чужбина получават там между 2201 и 3400 лв. 20,6% са в по-горния диапазон – 3401-4000 лв. 12% получават над 4000 лв. 19,5% са декларирали, че работят за 1701-2200 лв. При средна заплата 1743 лв. у нас, в чужбина под нея получават само около 9%. Обратното – в България 90% от избралите чужбина са получавали под средната заплата.
МОТИВАЦИЯ
За почти две трети мотивацията да заминат е надеждата да подобрят материалното си състояние. Малко над една трета обаче приемат гурбета като въпрос на оцеляване. Тези хора до голяма степен се чувстват принудени да заминат поради сериозните материални затруднения, пред които са изправени в България, коментират авторите на изследването.
Има обаче и допълнителни фактори. За 83% е важно получаването на по-добри осигуровки и социални плащания. Тези очаквания са още по-отчетливо изразени сред хората, които не са работили в чужбина, но имат намерение да го направят в близко бъдеще. 81% пък отбелязват като важно спазването на условията на труд – работно време, отпуски и пр. По-младите държат и на по-високата квалификация и новите умения, които очакват да придобият в чужбина.
НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
Още един любопитен детайл от изследването – 64% от участниците споделят, че в чужбина като цяло не се чувстват по-добре, но там имат повече възможности да спестяват средства за България. Това, според авторите, е показател, че все още значителна част от доходите на хората зад граница се вливат обратно в българската икономика. 30% от интервюираните посочват, че в чужбина живеят и се чувстват по-добре, отколкото в България.
Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), доминира разбирането, че в чужбина живеят и се чувстват по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза. Значителен дял от хората с по-висока степен на квалификация (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, предпочитат живота навън, отколкото този у нас.
От друга страна, общата удовлетвореност от работата в чужбина е изключително висока. Позитивна оценка дават общо 93.5%, а негативна едва 6.5%. При въпрос за конкретни разминавания между очаквания и действителност, лошите жилищни условия са водещи – 13,9% се оплакват от тях, като тук например често става дума за много хора вн една работа. С по-ниско от обещаното заплащане са се сблъскали 11,1%, а с лоши условия на труд – 8,5%. Притеснение буди споделеното от 0,9% от анкетираните, на които са взети личните документи. С този проблем са се сблъскали хора с най-ниско образование от ромския и турски етнос.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Средните периоди варират между 6 и 41 месеца. 19% казват, че работят в чужбина между 7 и 12 месеца. 17,8% са зад граница повече от 60 месеца. 15,9% са работили в чужбина между 4 и 6 месеца, а 15,1% – между 13 и 24 месеца. 14,9% са в чужбина за 25-48 месеца. Две трети от анкетираните извършват постоянна работа, а една трета – сезонна.
РАЗМИНАВАНЕ
70% от хората работят нещо различно в чужбина. 73% споделят, че трудът им зад граница не изисква специална квалификация. Без промяна в работната област са хората, натрупали знания и опит (на възраст над 30 г.), мъжете, както и заетите в транспорта и строителството. Нуждата от квалификация при извършваната работа в чужбина е характерна за висшистите и жителите на по-големите населени места.
29% работят в услугите и търговията, 19,5% – в селското стопанство, 15,6% – в промишлеността. По 14% са в строителството и в здравеопазване и социални грижи (гледане на възрастни хора). Услугите и търговията привличат най-младите и висшистите, докато в селското стопанство се реализират жителите на по-малките населени места, ромите и необразованите.
СКАЙП РОДИТЕЛСТВО
Три четвърти от родителите споделят, че децата им не ги придружават в чужбина. От останалите малко над половината винаги са със своите деца, а останалите – само понякога или с част от тях.
БЪДЕЩЕ И МИНАЛО
В изследването са обхванати и две любопитни подгрупи – хора, които са били в чужбина за работа в последните 5 г. и хора, които не са били, но планират да заминат в близката една година. На въпрос „Работили ли сте в чужбина/Планирате ли да работите в чужбина?“ 48% отговарят, че са били в чужбина и планират отново да заминат. 37% казват, че са работили в чужбина, но не смятат отново да работят. 15% казват, че досега не са работили в чужбина, но смятат да го направят. Тези 15% са предимно млади и хора на средна възраст (до 45 г.), жени, както и хора с по-нисък доход тук. Те търсят доход в различна сфера от тази, в която са заети у нас, а секторите, към които се засилва интересът са здравеопазването и социалните грижи, селското стопанство, услугите и търговията.