Любопитно Новини

103-годишна жена от Варна продава перални

Вече е на 103 години, но още работи като дистрибутор на перални. Най-възрастната варненка – Евдокия Чочева, има рецепта за дълголетие – четене на стихове, без приказки за болести и по едно малко уиски всеки ден. Живяла е в три епохи, обичала е трима съпрузи и е съхранила лично писмо от покойната кралица Елизабет II.

Евдокия си мечтае да бъде с ума си.

„Като стана сутрин, заставам на балкона и гледам небето – синьо с бели облаци. Наслаждавам се и започвам да си декларирам наум. Имам приятелка, която с големи букви и с черен флумастер ми пише текста и аз оттам го чета и научавам наизуст“, разказа тя.

Запаметяване на стихове, никакви приказки за болести и голямо „не“ на скуката – това е рецептата на госпожа Евдокия за дълголетие.

„Макар че съм сама на 103 години, аз скука не зная – няма скука. От 12 години се храня в социален патронаж, в 12 часа ми носят храна. В четвъртък идва санитарка да ми чисти. В понеделник идва медицинска сестра да ме преглежда. Иска да ми мери кръвното – викам сядай да си говорим. Всички са ми такива приятели“, смее се възрастната жена.

Евдокия си спомня и за своя вече починал брат, който е пишел рецептите за храната на Тодор Живков.

„Той казваше – всеки човек има по 200 болести, но за тях не трябва да се говори“, коментира тя пред Bulgaria ON AIR.

Обичала е трима мъже – първият ѝ съпруг е поет, с когото обаче се разделя.

„С този великолепен човек се разведох, само с него се разведох, защото съм „вей-хайвей“. Защото един друг се влюби в мен – нито бях много красива, нито привлекателна, но той се влюби в мене и беше толкова нахален. Просто ме принуди да се разведа“, категорична е Евдокия.

Тя твърди, че като млада е била именно „вей-хайвей“ – „накъдето я завее вятърът, натам духа“.

Когато навършва 100 години, в пощенската ѝ кутия пристига писмо. Подателят е английската кралица. Зад операция „Юбилей“ стои един от внуците ѝ – Десислав, който работи за правителството на Канада.

„Дори и след 100 години има какво да се научи, какво да се види и какво да се преживее“, обобщава Евдокия, а самата тя продължава да мечтае.